Привет, привет, книжни пандишпани!

Преди известно време четох „Магия от тръни“ и както обещах – наваксвам с ревютата в блога – затова е време да споделя и моето мнение за нея.

Като цяло мненията за тази книга в интернет пространстовото са доста смесени, поне от това, което аз съм видяла.
Да започнем от корицата, която за мен е потресаваща и честно казано леко грозновата – бих винаги избрала оригиналната пред тази, но уважавам решението на издателството. По-важно е съдържанието на книгата!

Идеята на сюжета звучеше уж обещаващо! Нашата главна героиня Елизабет се обучава за надзирател:

Отгледана като подхвърлено дете в една от Великите библиотеки на Аустермеер, тя отрасва сред магически гримоари, шептящи по рафтовете и дрънкащи с железните вериги. Ако бъдат провокирани, те се превръщат в гротескни чудовища от мастило и кожа. Една нощ е освободен най-опасният гримоар в библиотеката. Отчаяната намеса на Елизабет я замесва в престъплението. Отведена от дома си, за да се изправи пред съда в столицата, тя няма към кого да се обърне, освен към заклетия си враг – магьосникът Натаниел Торн и неговия мистериозен, демоничен слуга. 

Много, ама много ми се искаше книгата да ми хареса – особено, защото се разказва за книги. Но не се получи…

Най-голямото ми разочарование бяха многобройните грешки в книгата, които бяха допуснати при превода и не бяха премахнати. Не съм сигурна кой е коригирал превода (ще погледна след това ревю), но за жалост – си е свършил/а работата през пръсти. Невероятно много ми развали удоволствието от книгата, а даже не съм от тези хора, които в червата ще ги издразни (#grammarnazi).
Другият генерален проблем ми беше, колко наивна е главната героиня и как ей тъй с лека ръка се доверява на този Натаниел макар че не го познава. Да не казвам, че още от самото начало на историята – си беше повече от пределно ясно, че ще има лигав романс между двамата. Предвидимостта в книгата също ми развали удоволствието от четенето.
Единствено демона на Натаниел харесах – той поне ще изкяри от цялата работа, ама читателя – кучета го яли….

Не помня последно кога бях давала 2 звезди на книга, май не е да е било скоро – просто бях много разочарована.

А на тези, които им е харесала, не знам през какви розови очила са я чели – ама историята си е плоска, романса е бозав, героите са досадни… мога само да мрънкам по въпроса!
Препоръчвам ви да си спестите времето и да прочетете нещо, което си струва и нервите и парите ви.

Оценявам читателското си преживяване като 2/5 звезди.