Writing is fun

Магия от тръни #1.5

Привет, пандишпанчета!

Знам, че отдавна не сме имали възможност да си говорим за книги, така че реших да започна от нещо малко и семпло, за да си припомня как се правеше. Само аз ли съм или днешните социални мрежи убиха желанието на всички да пишат в блогове? Може да съм само аз.

Та, събрали сме се да си говорим за една кратка история, която приключих днес и макар и да беше само 180стр. имам какво да кажа за нея.

Само за информация, книгата не е издадена на български и не мисля, че ще я видим на този етап. Развива се една идея след случващото се в книгата „Магия от тръни“, за която преди много време съм писала тук и трябваше да използвам, за да си припомня, за какво идеше реч.

Ех, това, което си спомних е колко не харесах книгата, защото имаше много клиширани литературни методи използвани в нея – като главната героиня да си падне веднага по някои и да се вкопчи в него. Беше ми меко казано не-романтично, излишно и се чудех къде отиде магията в книгата. Само демонът, който е в историята е интересн, а той даже емоции не показва.

След като прочетох тези, леко тегави, 180 стр., разбрах, че единствената мистерия тук е защо съм я купила тази книга… ех, то е ясно – корицата!!!

Та, смешно или не – и тъй като сигурно много малко хора, ще я прочетат като няма да бъде преведена – нека ви разкажа за какво се разправяше с няколко думи.

Елизабет и Натаниел се оказват заточени в огромното му магическо имение, защото живия плет около къщата не им позволява да излязат. А защо не могат? Защото някакви духоове в къщата от рода Торн, женски духове, решават, че Натаниел е длъжен да премине 3 изпитания, за да се докаже достоеен за Елизабет (това е в очите на духовете и защото те не приемат двамцата само да се разхождат из имението и да се мляскат).

Това бяха от мъчни по-мъчни 180стр. и най-смешното е, че демона пак беше по-интересен.

Както казах, ще бъда кратка – надявам се по някаква магия да заспя и да забравя, че съм я чела тази боза… ама надали.

Поуката е – не се лъжете за книга по красивата корица.

Оценявам читателското си преживяване като 2/5 звезди.

Подобни постове

Leave a Reply