Има книги, които успяват да съчетаят история и художествена измислица по толкова естествен начин, че през цялото време се чудиш къде свършват фактите и откъде започва въображението на автора. „Гледачката на таро от Версай“ на Аня Бергман е точно такъв роман. Вдъхновена от реалната личност на прочутата гадателка Мари Ан Ленорман, историята ни отвежда в един от най-бурните периоди на френската история – Френската революция, когато всяко решение може да струва живот, а бъдещето е по-несигурно от всякога.

Най-силното качество на романа за мен беше историческата атмосфера. Личи си колко сериозно проучване е направила авторката, а описанията на Париж, Версай и революционните събития създават усещането, че наистина се намираш сред хаоса на епохата. Особено ми хареса, че освен добре познатите исторически фигури, книгата обръща внимание и на връзката между Франция и Ирландия – тема, за която почти не знаех нищо, а се оказа изключително интересна.

Историята проследява две жени с необикновени дарби. Мари Ан Ленорман вижда бъдещето чрез картите таро и общува с духовете на мъртвите, докато Кейт притежава способността да вижда миналото на хората. Техните съдби постепенно се преплитат, а отношенията им се превръщат в сърцето на романа. Хареса ми идеята за противопоставянето между миналото и бъдещето, както и въпросите, които книгата поставя за съдбата, свободната воля, предателството и цената на личния избор.

Въпреки това не мога да кажа, че романът беше съвсем лесен за четене. Това е мащабна история с много герои, исторически личности, сюжетни линии и политически интриги. На моменти имах чувството, че авторката се опитва да разкаже твърде много истории едновременно и това леко разфокусира основния сюжет. Имаше части, в които темпото осезаемо се забавяше и някои второстепенни линии ми се сториха по-дълги, отколкото беше необходимо. Ако романът беше малко по-стегнат, според мен щеше да бъде още по-въздействащ.

Мистичният елемент също беше една от причините да посегна към книгата. Очаквах той да заема по-централно място, но всъщност служи по-скоро като допълнение към историческия сюжет. Когато сцените с таро картите и свръхестествените способности се появяваха, те бяха много силни и запомнящи се, но ми се искаше да бъдат малко повече.

Финалът остави у мен смесени чувства. Не бих казала, че е лош, но ми липсваше малко повече завършеност. След всичко, през което преминават героите, очаквах още няколко страници, които да дадат повече спокойствие и яснота за бъдещето им.

„Гледачката на таро от Версай“ е роман за силните жени, за революциите – както обществените, така и личните – за любовта, лоялността и цената на избора. Това не е книга, която се чете бързо, нито такава, в която мистиката е водеща. Историческата линия определено доминира, а свръхестествените елементи само добавят още един пласт към историята. Ако обичате мащабни исторически романи с реални личности, политически интриги и леко мистично усещане, мисля, че ще откриете много неща, които да ви харесат. Макар да има моменти, в които историята губи част от темпото си, в крайна сметка това беше интересен прочит, който ме накара да науча повече за един период от историята, за който досега знаех сравнително малко.