Издателство „Orange Books“, Брой страници: 464 стр. 

Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите й. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето й. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота й.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.

Най-най първо искам да благодаря на писателката за копието от книгата и специалното пожелание в нея! Също и горещи адмирации за „Четат ли двама“, които я включиха в първия BOPS – хубаво е да си подкрепяме българските автори.

След излизането на първия BOPS бях вече твърдо решена да захвана книгата (особено преди да завалят ревюта от другите читатели – пазим се от спойлери все пак). И така, не помня кога точно – май преди седмица я започнах. Трябва да си призная – поне при мен четенето вървеше доста бавно. А ако ме познавате добре, бавното четене означава, че нещо не е наред.

Ако още не сте я чели – накратко става въпрос за ‘вестители’ – и че нашата главна героиня Ксения Петрова е една от тях – това ще рече, че получава видения за минали, настоящи и бъдещи събития. За нейна защита бива отведена от София в Москва, където има други със сила като нейната. Там Ордена на Вестителите помага на друга специална раса с виденията си – Пазителите – които се грижат да спасят колкото се може повече хора от нападения от кръвожадни.

Накратко – две раси съществуващи заедно с хората, борещи се с всички сили срещу вампирите. Да ви звучи познато от някъде? Може и да сте се досетили, а може и да не сте – не ви ли напомня силно на историята от поредицата „Академия за вампири“? Надявам се, че не само на мен. Имаме Игор Алешкин, най-младия доказал себе си пазител, и Ксения – толкова приличащи на Дмитрий и Роуз, чиято любов също беше невъзможна.

Лично за себе си мога да кажа, че като усетих, че нещата вървят към комбинацията ‘вампири+Русия’ – директно си казах -„Ммм, това май не е книгата за мен.“ Намерих сили и продължих да чета, та така стигнах края, макар и трудно.

Ксения се държи като типичната инатлива и твърдоглава българка и на доста места в пряката реч ни се напомня – все пак е израснала в България, дори и след смъртта на родителите си. Все пак изрази като „отидохме на майната си“, някак успяха да ме накарат да се засмея. Това, че хлътна по Игор, който дойде чак в България да я намери, само за едно средно 3 дни – все още ми изглежда леко нелепо, ама какво ли знам аз…

Книгата всъщност не е толкова въртяща се около вампирите (които са си бая зловещи, не блестят хич!), а по-скоро около бъдещите могъщи сили на Ксения и колко специална по рода си е тя.

Като цяло книгата си имаше хубавите и интересни моменти, но при прочита усетих и нуждата на редакция; желанието да няма постоянно споменаване на имена през 2-3 реда в разговорите между героите (мисля, че така и няма да свикна, че повечето имена са типично руски; даже и на главната героиня) и просто част от използваните изрази ти се набиват натрапчиво в очите, защото си ги срещал вече доста пъти в почти всяка една любовна история.

Лично ми стана интересно какво ще последва в другите 2 книги – да разберем повече за силите на Ксения; какво всъщност означава, това че е избрана да види смъртта на най-силната вестителка; за семейството й; тайно все пак се надявам да намерят начин с Игор да бъдат заедно – макар на вестители и пазители да им е забранено да са заедно със закон… Такива неща – поне намира верни приятели и хора, на които да може да се довери въпреки всичко, което и се струпва на главата.

Силно се надявам Orange да видят потенциала в поредицата и най-сетне да ни зарадват с издаването на другите части – аз съм сигурна, че Цвети вече ги е написала и няма търпение и ние читателите да им се насладим. Мисля, че бих им дала шанс, макар и да не успях да стана супер голям фен на първата книга. Въпреки всичко съм на 100% зад българското творчество, защото знам, че имаме определено с какво да се гордеем.

Ако сте почитатели на „Академия за вампири“, като мен самата и ви харесват книги включващи битки, свръхестествен сюжет и една силна, но невъзможна любов и тъмни пророчества – това е вашето четиво!

Толкова от мен за сега – до следващата прочетена книга!

Давам на книгата 3/5 звезди

/Liked it/