Издателство „Артлайн“, Брой страници: 364 стр. 

Разбий стъклото… покатери се през прозореца… и влез в света на Скълдъгъри Плезънт с този сборник разкази. В крайна сметка, вратите са за хора без въображение…
Сборник с тринадесет разказа за най-запалените фенове на Скълдъгъри Плезънт! Виж с какво се е занимавал Били Рей Сангин; разбери как Скълдъгъри и Валкирия се справят със сериен убиец, отчаян призрак и рояк особено гадни насекоми. Сещаш се – обичайните неща. Дерек представя скритите истории на скелета, чиято мисия е да спаси света… и момичето, чиято съдба е да го унищожи…

Ех, Ланди … знаеш как да ме зарадваш!

След прочита на всички книги от поредицата за Скълдъгъри ми стана малко тъжно като стигнах 9-та част. И малко след това – ей на – писателят обяви, че ще пише още книги към поредицата. Тръгнах да скачам от радост из стаята, дори и колегите да ме гледаха малко странно, че на кой му пука…

След Хари Потър, това беше един от световете, в които най-дълго съм „живяла“. Какво щастие, че ще може да очакваме още от него! Ама догодина – да си знаете.

Книгата с кратки разкази е перфектното допълнение към поредицата за приключенията на детектив Плезънт.

Може да сте видели и прочели и на други места, но и аз ще го кажа – спрямо номерацията на книгите, „Апокалипсата ме хвана“ или „Armageddon Outta Here“ се води част 8.5 от поредицата. Аз лично препоръчвам прочита й след поне едно 8 книги. А това е предимно защото няма да познавате героите, за които са самите разкази – така че, почнете си ги поред на номерата.

До сега не съм писала ревюта за поредицата за Скълдъгъри (така че няма нужда да търсите из блога) – да обожавам я, даже прекалено – като нищо бих създала фен клуб по въпроса. Просто реших, че няма нужда – прекалено много ги обикнах и си позволих напълно да си им се наслаждавам. Пък и само щях да ви надуя главите колко си заслужават четенето – на когото и да съм я препоръчала, не е останал недоволен. Даже като цяло помагам на хората да се пристрастят към нея.

Та, пак за сборника – в него има 13 разказа, като всички без 3 от тях – които са писани специално за него самия – вече ги бях чела. Повечето се водят като междинни „.5“ части между книгите от главната поредица. Не са жизнено важни за историята, но помагат да опознаеш някои от героите по-добре.

От всички междинни части, само 7.5 „Седморката на злото“, която е историята на Танит – разказваща за детството й, обучението й за наемен убиец, научаваме повече за оръжията Богоубийци – е всъщност доста важна особено за част 8 и 9.

Разказите, които не бях чела, доста бързо ми припомниха колко много ми харесва стила на писане на Ланди, типичния му леко саркастичен хумор и  увлекателния начин да разказва една история. Беше истинско щастие да се потопя отново в този свят и да разследвам случай с Валкирия Каин и Скълдъгъри Плезънт.

За да обобщя – нашата корица е по-хубава от английската и прочетеният вече сборник идеално допълва останалите части от поредицата живеещи на библиотеката ми.

Книгата получава едни доста добре заслужени 5 звезди.