Първата ми асоциация за магьосник, както и бихте се досетили, е Хари Потър. А сега си представете, ако Хари беше от София и насред блоковете в Люлин трябваше да се бие срещу Волдеморт. Ей, голяма лудница щеше да падне – ама и да си софийски магьосник не е лесна работа.
Издателство: Сиела Страници: 296 Читателско преживяване: 5/5 звезди
Началото на Софийски магьосници ни запознава с изчезването на дюнерджията Саабир, въвеждащ ни в една добре позната, но и същевременно магическа София. Още от първата глава историята се усеща, като лесна за четене и едновременно забавна.
Пред дюнерите на Сточна гара се виеше дълга опашка.
Навлизаме в един новосъздаден по български магически свят, който закъде щеше да е без собствена магическа система – тук имаме зорници и здрачници, имаме маг-полиция, вълшебни талисмани, бар за магове и като цяло една съвсем друга скрита София в сърцето на самата София.
И тей така се запознаваме с нашите главни герои – легендарният Свилен, нагърбил се със задачата да разнищи изчезнанията на зорниците; неговите верни и добри приятели; нововъведеният в този цял един отделен свят Бриян и най-забавния хамстер с името на храна – Морков.
Една от най-забавните сцени в книгата за мен беше запознанството на Свилен и Бриян или първият път, в който се виждат на улицата, когато Брииян прави евтини номера, за да взема парите на хората. Заради начинът, по който беше описан Бриян, се смях до спукване, задето имаше загадната шега, че се е облякъл като Хари.
Бриян е нов във всичко това, но му предстои да вземе едно от най-важните решения в живота си – да стане зорник, здрачник или нещо съвсем различно.
И нашите софийски герои се отправят на неочаквано приключение – возейки се в магически автобус, побеждавайки реалистични книги игри, пускайки няколко могъщи заклинания и ей така спасявайки София от опасностите в нощта.
-Е, Морков – въздъхна Бриян – явно ни чака дълъг път.
Хамстерът се подаде от яката му и каза:
-Да, така изглежда. За мой късмет ти ще отговаряш за вървенето.
Софийски магьосници ми хареса по ред причини и сега ще ги споделя с вас.
Най-голямо впечатление ми направиха поясненията на страниците за някой думи/термини специфични само за този свят – което веднага те кара да се чувстваш добре дошъл в приключението.
Още започвайки я, се смях на глас и колкото повече четях и се смеех, толкова повече не можех просто да я оставя книгата докато не я приключа напълно. (Част от нея прочетох в автобуса, не беше магически – и по-добре – не си носех магическия билет от 1.60.)
Това, че писателът кара ума ти да блуждае и да се старае да правиш асоциации с други магически системи и светове, на накара да ми е още една доза интересна.
Чете се бързо, увлекателна е и само искам да кажа – че хамстерите не са това, което бяха – Морков проговаря – и толкоз!
Искрени благодарности на Издателство Сиела за копието от книгата и готината значка!
