(Издателство „Егмонт„, Жанр: Приключенска, 504стр.)
За книгата
Преди двадесет години всички злодеи бяха прокудени от кралство Аурадон на Острова на изгубените – мрачно и злокобно място, защитено от енергийно поле, правещо бягството им невъзможно. С отнети магически сили, злодеите живеят в абсолютна изолация, забравени от света.
Но в Забранения замък е скрито Драконовото око – ключът към истинското зло и единствената надежда за бягство на злодеите. Само най-хитрият, най-злият, най-отвратителният злодей може да го открие… Кой ли ще бъде той?
***
Книжно ревю
Имало едно време царство на име Аурадон, в което живеели всички приказни герои.
А далеч от там, под магическа бариера, били изолирани злодеите и техните деца.
Това място се наричало Островът на изгубените и държал в плен 20 години всички злодеи от приказките, за които сте чели като малки.
Но в тази история за нас имат по-голяма важност само четирима – Круела Де Вил, Джафар, Злата кралица и Злодеида.
Техните деца – Джей (син на Джафар), Карлос (син на Круела де Вил), Иви (дъщеря на Злата кралица) и Мел (дъщеря на Злодеида) – се изправят пред дълго пътешествие в търсенето на жезъла на Злодеида, с който да върнат магията и да намерят начин да се измъкнат от Острова на изгубените.
Едно приключение, което ще ги накара да признаят на глас истинските си страхове, в търсене на нещо, което ще накара родителите им най-сетне да се гордеят с тях.
А също така и принц Бен (син на цар Звяр и Бел) така желаещ да управлява по свой начин и да даде шанс на децата на злодеите да се поправят, да почувстват силата на доброто.
*
След като прочетете книжката, която всъщност е доста увлекателно написана и се чете бързо, може да си пуснете филма на Дисни. Той е продължението на историята и нейния завършек.
Точно така и направих, прочетох я и си го пуснах. Много ми хареса. Определено, без значение на каква възраст си, никога не си твърде голям за филмите на Дисни.
Историята много ме трогна – като всяко филмче на Дисни – всеки има дълбок замисъл и дава важни житейски уроци. От този лесно можеш да разбереш, че външността не е всичко; че приятелите и любовта не са слабост, а сила; че всеки има добро с себе си и накрая то винаги побеждава.
Определено историята ме върна в детството ми, когато с голямо голямо нетърпение чаках да гледам анимациите за Аладин, Ариел, Пепеляшка, 101 далматинци и много други.
Една интересна история за това, което следва след „…и заживели щастливо до края на дните си“.
Приятно четене!
Давам на книгата 4/5 звезди.
