Да напишеш книга е малко като да сглобяваш стол. Може би тя трябва да се съпътства от предупреждение, също като инструкциите за стола.

Сигурна съм, че който е имал честта да се докосне до книга или сборник от разкази на Нийл Геймън е останал с единственото впечатление, че той е един велик писател. 

И аз самата имах възможността да прочета други негови разкази, тъй като притежавам книгата „М като магия“, където историите са предимно страшни и като че ли събрани специално, като празник като Хелуин – с доза магия към тях.

Не желая да правя обстоен разбор на „Внимание, психоспусък“ подари факта, че е книга от разкази. Някои дълги, някои кратки, други приказни или страшни. Като за страшните разкази в книгата си е направо плашещо да ги четеш вечер – ето колко добре са написани.

Обожавам стила му на писане, толкова е увлекателен, че независимо дали е страшна история или просто под формата на стихове, не можеш да се откъснеш от самите редове. Самата книга просто те засмуква в себе си.
Винаги лично за мен стила му на писане винаги се е нареждал до този на велия Стивън Кинг.

Ще ви кажа моя топ 3 на най-интересни разкази от този сборник:

1) „Николко часът“ – без даже да се замислям, най-много ми харесва историята по която е направен епизод за сериала на „Dr. Who“. Лично даже не знаех, че той е написал епизода, докато не намерих историята сред страниците на сборника. Не съм почитател на „Dr. Who“ от самото му начало, а от по-скоро. Въпреки това много ме грабна. А сега и след като знам, че има епизод по идея на Нийл Геймън, веднага ще го намеря и ще го гледам отново.

2) „Трик-трак кокаляците“ – една страшна история, която малко да си кажа ме изплаши, най-вече тъй като я четях вечер и определено ме накара да започва да святкам лампите, където е тъмно.

3) „Работата с Касандра“ – доста странна история, като цяло. За момче, което си е измислило въображаемо момиче, за да лъже приятелите си, че уж излиза с някого. И години след забравянето на тази история, един от приятелите му казва, че това момиче му е писало да го разпитва за нашия герой. Много интересен разказ.

В самото начало на сборника има нещо, като един много дълъг предговор от самия писател. Лично ви препоръчвам да пропуснете част „V. За съдържанието на тази книга“ – тъй като в нея се разказва от къде е дошла идеята за всяка една история и точно поради какъв повод е била написана.

Аз направих така – сложих си едно лепящо листче, на този раздел и след като вече съм прочела някой разказ се връщах да разбера, какви са мислите на писателя по въпроса. По този начин не си и развалях кефа от това да прочета историята.

Този сборник особено много ми хареса, тъй като има най-различни истории в него и начина по който е написан те кара сам по себе си да искаш още. Почти все едно е, че с тези разкази си в главата на автора, което е лудост, но е и факт.

Горещо я препоръчвам на всеки, който не я е чел още – а аз лично определено имам на предвид да прочета и всичките му други издадени сборници и книги.

Приятно четене!


***