Макар и книгата няколко месеца да отлежа на библиотеката ми, чувството при прочита беше още по-силно. И както винаги – първо прочетете книгата, а после гледайте филма.

Чудовището се появява след полунощ. Както винаги.
 Но това не е чудовището, което Конър очаква. Той очаква чудовището от кошмарите си, това, което идва почти всяка вечер, откакто майка му започна лечението си. Чудовището с тъмнината, вятъра и виковете.
 Това чудовище е нещо различно, обаче. Нещо древно, нещо диво. И иска възможно най-опасното нещо от Конър. Иска истината.
 
 Патрик Нес създава историята по идея на Шавон Доуд, чиято преждевременна смърт от рак, не ѝ дава възможност сама да я напише. Мрачно пакостлив и болезнено забавен, „Часът на чудовището“ е изключителен роман за загубата и как да продлжим след нея.

Издателство: Артлайн
Goodreads линк: Сюжет 
Страници: 216

Читателско преживяване: 5/5 звезди

Не мисля че има думи, с които изобщо мога да опиша колко истинска беше тази история и колко ме края й ме разплака. (Признайте си  – и вие сте плакали, когато сте я чели).

Патрик Нес не успя да ме спечели с книгата си „Ние останали, просто живеем тук“, която откровено да си кажа – просто не ме грабна и не ми стана интересна. За това ми казаха – пробвай „Часът на Чудовището“ – и ей на пробвах го!

Нека да споменем и няколко думи за невероятното издание на книгата, което Артлайн предлагат на читателите – дебели корици, обвивка и толкова невероятни илюстрации вътре в самата книга. От човека направил илюстрованите издания на Хари Потър – просто уау – уау! Прелестно оформление – адмирации!

Историята на младия Конър е просто разтърсваща. Конър няма леко детство – баща му го изоставя като малък със страха, че не е готов да се грижи за него и като цяло за отговорността, която го очаква. Той и майка му, която не е в добро здравословно състояние (както в споследствие може и сами да разберете от книгата – е болна от рак), се грижат един за друг и се опитват да гледат на всеки ден като дар. Но и в училище не му е леко – училищните хулигани се заяждат с него постоянно.

Една вечер, след полунощ, Чудовището идва за първи път – казва на Конър, че ще му разкаже 3 истории и после той трябва да му разкаже една своя…

Историята е толкова жива, защото чрез самия образ на Чудовището Нес се опитва да ни покаже една интерпретация на вътрешните отрицания и страхове на Конър – които макар и насила – го карат да приеме тежката действителност. Чудовището го подготвя да приеме гадната реалност и го учи как да се справя с нея. И особено, че никога това, което смятаме за очевидно е правилно, че понякога да си повтаряш илюзии е по-скоро един вид защитен механизъм на човешкото тялото, когато не си готов да приемеш истината.

Не е лесно да изгубиш близък роднина, още по-трудно е да виждаш как малко по-малко живота си отива от него и никакви лекарства не могат да помогнат и да обърнат процеса на лечение.

Макар и толкова млад Конър трябва да се сблъска с реалността, да я приеме и да се опита да живее и след загубата.

Както я препоръчаха на мен – така аз я препоръчвам на всички вас. Тази книга ще ви отвори очите, сюжета ще ви размее и разплаче, ще ви ядоса и после и вие ще приемете прочетеното и ще продължите напред.

А колкото до филма – беше една приятна интерпретация на сюжета- разбира се имаше доста специални ефекти и разбира се пропусна обяснението на важни малки детайли от историята. Но разбираемо, няма как всичко да се събере в има няма 2 часа. И гледайте след като сте чели!