Здравейте, книголюбители!

Петъкът е най-очакваният ден от седмицата и то не само защото идва уикенда и може да си починеш от работа и натрупан стрес – но и защото дава време за спокойно пиене на кафе и време с хубава книга. Ако още нямате планове какво да прочетете, горещо ви препоръчвам поредицата на Уилям Уентън.
Днес ще ви говоря по-конкретно за втората част. Ако не сте чели мнението ми за първата, може да посетите този линк: Част 1

Нека си преговорим малко материала от книга първа, защото част от нещата са важни за сюжета на тази книга.

Уилям Уиентън е гений по разгадаването на всякакви загадки. Следователно хората започват да се чудят дали просто не е имал късмет с разгадаването на пъзела. И за негово нещастие губи в двубой, в който се случва нещо повече от странно – усеща как губи контрол над тялото си. Започва да изпитва постoянни пристъпи, които не може да си обясни. И това го връща в Института, който прилича на затвор, защото някой се е вмъкнал през охраната вътре. На всяка цена Уилям трябва да спре непознатия от това да осводоби Ейбрахам Тели. И разбира се няма как в корена на всичко да не е луридия.

Мисля, че Боби Перс се е справил за пореден път много добре с развитието на историята за Уилям. Харесва ми лекият му и грабващ вниманието стил на писане , макар че признавам, че малко ми липсваше екшъна от предишната част. Смисъл, не ме разбирайте погрешно и тук присъства, но като цяло сюжета беше леко предсказуем и не успя да ме изненада с нищо конкретно. Беше ми приятно отново да видим познати любими герои като Иския и дядото на Уилям. И все пак ми е интересно какво ни чака по-нататък в историята. И какви ли още загадки ще разгадаем заедно с Уилям и приятелите му.

Този път съм повече от кратка, но някой книги е хубаво да се прочетат и изживеят, отколкото да се коментират. Затова просто хващайте поредицата и приятно четене!

Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!