Здравейте, четящи!

Преди няколко дни приключих една нова книжка от издателство „Кръгозор“, а именно – „Работилничка за спомени“ на Ан Иду-Тиве. Нека да си поговорим малко за нея по-надолу.

Имах огромна нужда да разтоваря от обичайните си фентъзи четива и тази сладка, успокояваща и романтична книга – определено ми помогна в това начинание. Книжката много ми напомни на „Творческо писане за мечтатели“ не само заради самия сюжет, но и защото в двете книги имаме главна героиня, която търси любовта и обича думите/книгите.

И приликите не спират само до тези между Алис (героинята в тази книга) и Петра (тази от „Творческо писане за мечтатели“). И в двете книги сюжета главно се върти около нашата героиня, търсеща любовта и целта в живота си – но се върти и около още няколко персонажа, с които тя създава емоционална връзка. В този роман Алис става близка с хората в нейните работилнички, те стават нейни приятели. Участниците от работилничките от старите домове намират писането на истории за терапевтични, а Алис не може да се насити на техните истории.

Хареса ми стилът на писане и оформление на самата история – в началото беше като разкази създадени по избрани думи и после като писма и разкази. Хареса ми как нейните другари от старческите домове решиха да се понамесят в личния и живот и да я съберат с един нейн съсед, за който не може да спре да мисли.

Някъде прочетох мнение, което описваше книгата като история за любовта, която няма възраст и не мога да не се съглася, защото мисля че тази книга е точно такава. Вдъхваща позитивни емоции и ухаеща на Париж.

Извадка от статия онлайн: В „Работилничка за спомени“ творчеството и писането сближават, падат бариери, а думите лекуват. Това е сърдечна история за симпатични герои и техните вълнуващи спомени, за топлите и искрени взаимоотношения между поколенията, за неочаквани приятелства.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!