Здравейте, четящи!

Днес успях да приключа една сравнително нова книга, за която трябва да си поговорим. Да, пак е YA и да, пак е първата част от трилогия. И тъй като музата ми за писане е огромна тези дни реших, че сега е иделаното време да споделя моето мнение за „Принцеса на пепелта“. Ако се чудите дали е за вас или е overhyped for no reason, прочетете надолу, на своя отговорност.

Страници: 352
Издателство: Егмонт
Читателско преживяване: 3/5 звезди

Като всеки читател и аз понякога удрям на камък в избора си на книги, мислейки ги са невероятни, след като чувам само хубави неща са тях. Така се подведох за  „Деца от кръв и кости“  съвсем наскоро. Но хубави мнения и красива корица – започват да ме карат да се съмнявам дали наистина си заслужава самата книга. Ето така се озовахме тук, още една книга в същият жанр с убийствена корица. Но лично аз се чувствам, прилъгана от красотата й и обещанието за книга за принцеса войн. Еми, не получих Зина, както може да се досетите….

Затова, простете ми, но ще ви помрънкам за всичко, което не беше наред със самата история. Не може всички книги да ми харесват все пак и да са били свещения граал на YA жанра, има си и недообмислени и неясни идеи.

Та, набутват ни в свят на подчинение, където Принцесата на пепелта (която се казва Теодосия; но и викат Тора, а не Тео – уж за да умаловажат, че била дъщеря на убитата Астрийска кралица #ЗащотоТрябваДаеИзлишноСложно) е робиня, народа й е принуден да работи в мините, а човекът убил майка й е на трона.

Вече след като малко осмислих нещата, които се случиха в книгата – стигам до заключение, че може би нарочно писателката описва Тора като слаба (т.е. Теодосия, wtf?). Сцени от типа: „той сграбчи ръката ми и ме стискаше, а аз само исках да избягам в стаята си и да се нарева“ , не успяха да ме трогнат ни най-малко още от самите първи глави на книгата.

И тъкмо, когато си помислих, че нещата ще се оправят и Тео/Тора най-сетне се вземе в ръце и покаже в историята, че всичко е преструвка – ни се насажда любовен триъгълник. Мастър клишето на този жанр at its best. Принц Сьорен, който се влюбва в тази, която не може да има и Блейз, един от бунтовниците + нашата Принцеса на драмата ни готвят любовен компот в следващите части на поредицата.

За жалост ми се щеше проблема да беше само в плоската главна героиня, но нещата пускат корени и до стила на писане на Лаура Себастиън. Съжалявам, но не мога да я похваля – хубава идея за книга, но до там. Нито текстът, нито начина на писане, нито героите са направени по начин, по който могат да те трогнат. Нищо в самата книга не успя да повдигне чувства в мен, освен да искам края да дойде. И тъй като това е дебютната книга на писателката, по-скоро бих й казала да напише още нещо – но в друг жанр.

Не исках да съм толкова лоша в това си ревю, то така се чувствам след прочита. Ако сте я чели и ви харесва, браво на вас! А на другите бих казала – премислете дали е книгата за вас преди да й се хвърлите ззаради красотата.