Смея да кажа, че Джени Хан напълно ме спечели с поредицата „До всички момчета, които съм обичала“. Макар и самият жанр, към който спада книгата, да не е точно моя тип, историята на Лара Джийн ме грабна, защото беше лека, завладяваща и приятна за четене.

Тъй като наскоро завърших цялата поредица – ви предлагам едно обобщено ревю на всичките три книги и мнението ми за тях. Ако не сте чели някоя от частите – препоръчвам да не четете, какво пише надолу, а за смелите и любопитните – на собствена отговорност.

За момента при нас издателство Ибис са издали две от книгите в поредицата.

Издателство: Ибис
Общо читателско преживяване: 4.3/5 звезди за трите книги

Книга 1: „До всички момчета, които съм обичала“

В първата книга се запознаваме с главната ни героиня – Лара Джийн, която е 16 годишен тинейджър – и нейното семейство – баща й, по-голямата й сестра Маргот и по-малката Кити . Няма как да не си паднете по Кити – малка е, но е безкрайно хитра и умна за възрастта си. На персонажа на Маргот писателката слага тежкото бреме да е отговорната и разумната. Стана ми безкрайно тъжно, когато тя трябваше да се раздели с приятеля си Джош, защото отива да учи надалеч, следвайки съвет на майка си. А, и семейството на Лара Джийн са азиатци (като писателката Джени Хан) – мисля, че тя има пръст в тази работа. При това кориците и на трите части са супер сладурски и сами по себе си разказват история!

Сюжета и сами може да си го прочетете, но цялата ситуация с изпращането на любовните писма на Лара Джийн ми се стори толкова сладникаво нелепа. Ако не искаш да изпращаш писмата не им пиши адреси – това е моята поука от книгата! Все едно сама си просеше да й се случат толкова от странни, по-странни ситуации и най-вече да трябва да моли Питър да се преструва на нейно гадже. Добре, че милия, не й отказа – че книгата щеше да отиде към тъмната страна.

В първата книга писателката ни дава една млада и наивна героиня, в чиято кожа можеш да влезнеш без проблем. Джени Хан прави лесно да се асоциираш с Лара Джийн, връщайки те в училищните години. А, начина на писане е лек, приятен и прави четенето бързо.

***

Книга 2: „P.S Все още те обичам“

Само какъв хаос внесоха писмата на Лара Джийн в живота й. И като в приказка за една съвременна Пепеляшка – нашата главна героиня си падна жестоко по Питър. Но всички знаете как е в гимназията – фалшивите слухове, които могат да ви съсипят вътрешно; ревността, ако не сте толкова популярен и бившата на гаджето ви изглежда няколко нива над вас… представяме си, че проблемите в гимназията са най-големите и с тях света ще свърши.

На вече една идея по-порасналата ни главна героиня и се случва всичкото това накуп, не и завиждам хич. Е, представете си, какво би станало, ако някой от получателите на писмата й се появи и обърка живота й още повече. Имам две думи за вас – тинейджърска драма!

Втората книга ми стана най-любимата от поредицата, защото беше разказана като последна и се усещаше като последна – ама уви, получаваме и трета, ей така, за да приключим историята с някакъв край.

***

Книга 3: „Always and Forever, Lara Jean“

(*Винаги и завинаги, Лара Джийн)

Лара Джийн изживява последната си година в гимназията. Скоро ще дойде време за колеж и да се налага да живее далеч от вкъщи самостоятелно.

Книга трета сама по себе си е напълно излишна за поредицата. Да – нарежда всичко в живота на Лара Джийн и този на семесйтсвото й, но на този етап историята вече става предсказуема. Завършва гимназия, бива приета в колеж и идва тежкия въпрос – какво да правят с Питър и ще могат ли да изддържат на връзка от разстояние. Да останат ли заедно или не?

Напълно в духа на тинейджърските преживявания, книга трета все едно затваря и част на един цял период от живота на Лара Джийн. Краят на тинейджърските години. Влюбена до уши, тя е готова да посрещне всичко, което й предстои да види и преживее, но вече една идея по-порастнала.

Ако това мислчете, че е книга, която би ви харесала – дайте й шанс. Особено, ако не е в кръга ви на комфорт за четене. Аз я обикнах и знам, че ще я обикнете и вие.