Какво е нужно, за да съществуват невъзможните създания? Вяра? Магия? Или нещо много по-крехко и податливо на разруха?

„Невъзможни създания“ от Катрин Ръндъл е от онези истории, които те хващат за ръка още от първата страница и не те пускат, докато не преминеш през вихрушата от магия, емоции и тишина след последния ред. Когато видях тази книга онлайн, знаех, че ще си я взема – корицата обещаваше приключение, а заглавието – чудеса. Това, което не очаквах, беше колко силно ще ме удари историята.

Всичко започва с Кристофър – момче, което по случайност попада на давещо се бебе грифон и го спасява. От този момент животът му се преобръща. Светът, в който е живял досега, се оказва само върхът на айсберга. Кристофър научава за Архипелага – тайна верига от острови, скрити от погледа на хората, обитавани от всевъзможни магически създания, за чието съществуване останалата част от света дори не подозира. Там среща и Мал – момиче със силен дух и тайнствено минало, което бяга от убиец и крие нещо много ценно: последния грифон.

Двамата се впускат в пътуване през островите, което постепенно се превръща в мисия със съдбовен залог – да открият защо магията, наречена глимъри, избледнява и какво причинява изчезването на невероятните същества от Архипелага. Срещат същества от митове и легенди – дракони, сфинксове, кракени, мантекори, но също така и такива, за които дори никога не сме чували. Пътуването им е не просто физическо – това е растеж, израстване, изпитание. Защото, макар книгата да е насочена към млади читатели, Ръндъл не спестява нищо – болката, загубата, страхът са реални, усещат се като живи.

Може би точно това ме впечатли най-силно – начинът, по който тази книга уважава своите читатели. Не ги подценява, не ги предпазва от трудните въпроси. Да, историята е красива, магическа, понякога дори смешна, но тя не е лека. И не трябва да бъде. Защото истинската магия не идва само от летящи същества и тайни проходи между световете. Тя идва от съпричастността, от борбата да спасиш онова, което обичаш, от избора да действаш, дори когато всичко изглежда загубено.

Докато четях, на моменти се връщах назад по абзаци, не защото нещо не беше ясно, а защото исках да го прочета отново, да го почувствам още веднъж. Защото героите не са просто фигури в приключенска история – те са пълнокръвни, уязвими, живи.

Зад всички битки и обрати в „Невъзможни създания“ стои едно много реално и съвременно послание – за изчезващите видове, за крехкостта на природата, за последствията от човешката алчност. Ръндъл не ни натяква морал, а просто ни поднася паралел между фантастичното и реалното – и резултатът е смразяващ. Когато убийците на магията в тази книга говорят за надеждата като „малка лъжа, с която слабите се утешават“, усещаш, че тук се казва нещо повече. И осъзнаваш, че истинските чудовища не са тези с криле, нокти и люспи, а онези, които се хранят с власт, страх и безразличие.

Затворих книгата с усещането, че съм преживяла нещо важно. Светът на Архипелага е едновременно фантастичен и ужасно познат – като сън, който не искаш да свършва.

Ако и вие обичате истории, изпълнени с вълшебство, силни герои и спиращи дъха пейзажи, „Невъзможни създания“ определено заслужава място в библиотеката ви. Можете да поръчате книгата от Ozone през този партньорски линк – така подкрепяте и мен, без това да ви струва нищо допълнително. Благодаря!