„Министерство на времето“ от Калиан Брадли е роман, който звучи като идеалната комбинация за всеки читател, който търси от всичко по малко – пътуване във времето, шпионски елементи и бавно разгръщаща се романтична нишка. Историята започва в близкото бъдеще, където млада държавна служителка получава мечтаната работа в тайнствено ново министерство. Нейната роля е да бъде „водач“ на хора, изтръгнати от собственото си време секунди преди смъртта им и прехвърлени в съвременен Лондон. Тя е назначена да живее заедно с капитан втори ранг Греъм Гор – офицер от обречената арктическа експедиция от 1845 година, който според историята никога не би трябвало да види отново цивилизация.

Вместо динамичен шпионски трилър, романът ни предлага по-спокойно, почти ежедневиеобразно наблюдение на сблъсъка между миналото и настоящето. Най-голямото очарование се крие именно в реакциите на Греъм, който трябва да свикне с перални машини, Spotify и напълно непознати социални норми, докато постепенно изгражда връзка със своята водачка. Съжителството им, първоначално неловко и натоварено с културни и морални различия, прераства в бавна и сдържана романтика, която се оказва централната ос на романа.

Това, което Калиан Брадли предлага, е повече размисъл, отколкото действие. В книгата има потенциал за задълбочено разглеждане на теми като история, колониализъм, ролята на пола и сблъсъка между цивилизациите, но авторката често ги докосва само повърхностно. В същото време сюжетът, макар и обещаващ, страда от неравномерно темпо – първата част върви бавно, втората внезапно се опитва да вкара шпионска интрига, а финалът се усеща прибързан и малко хаотичен.

Стилът на писане също може да бъде предизвикателство – изобилства от метафори и сравнения, които понякога звучат находчиво и поетично, а друг път прекалено натруфено или откъснато от реалността. Ако това не е стилът, който читателят харесва, текстът може да започне да натежава.

Въпреки всичко, „Министерство на времето“ е роман, който ще намери своята аудитория. Той ще се хареса на читатели, които обичат жанровото смесване и са готови да се впуснат в по-интимно, бавно развиващо се повествование, където атмосферата и взаимоотношенията са по-важни от самата логика на пътуването във времето. За други обаче книгата може да се окаже разочароваща – особено ако очакват динамичен научнофантастичен трилър.

За мен „Министерство на времето“ е книга с огромен потенциал, но и с несбъднати обещания. Идеята е блестяща, героите имат чар, но изпълнението не винаги достига силата на концепцията. Това не я прави лоша книга – по-скоро специфична и такава, която ще бъде обичана от едни и отхвърлена от други. Ако търсите романтична история, вплетена в необичайна научнофантастична рамка, със сигурност си струва да ѝ дадете шанс.