Костенурки до безкрая на Джон Грийн

Костенурки до безкрая на Джон Грийн

Наскоро пуснатата на книжния пазар книга на Джон Грийн, видя свят и при нас, след като издателство Егмонт неочаквано обявиха издаването й в България отделно от приготвения си за годината каталог.

Реших и аз да яхна вълната на hype-а и да я прочета книгата  отрано, с едно на ум, че Джон Грийн отново може да ми разбие сърцето (както стана с „Вината в нашите звезди“). Този път не получих сърцетуп към края на книгата и най-сетне бях приятно изненадана от негова книга.

Издателство: Егмонт
Страници: 272
Читателско преживяване: 4/5 звезди

Единственото, което няма да се промени в избора на сюжет при Джон Грийн е любовта му към писането на тийн романи. Особено тези, които разказват за първата тинейджърска любов. За моя радост, в тази книга никой не е болен от неизлечима болест. Макар и главната ни героиня Аза, със сигурност да има проблеми, но от друг вид. Лично на мен, Аза ми се стори от прекалено параноичните хора, които се притесняват от всякакви микроби, зарази и инфекции. Така наречените от нея „спирали“ по въпроса с микробите и заразите, за мен бяха крайно обезпокояващи за прочит. Научих медицински названия, които не бях чувала и можеха да се спестят на читателя. Това може би е единствената причина, подари която отнех една звезда от книгата.

Според мен книгите за тинейджъри не трябва да те блъскат в лицето с проблеми, а да те карат да мечтаеш и да релаксираш в друг свят. Но разбирам идеята на писателите, че трябва да знаем, че има хора, които преминават през това в реалния свят – най-вече че не сме сами в борбата със собствените си демони и притеснителни умопомрачителни мисли.

След като оставим тази част от книгата на страна, да се потопим към по-интересната. Историята следва изчезването на Ръсел Пикет и голямата награда от сто хиляди долара, които полицията предлага на всеки, който би ги довел до информацията за залавянето му. Така, Аза и най-добрата й приятелка Дейзи, решават да започнат да ровят за информация – започвайки от познанството на Аза със сина на Пикет, Дейвис, като деца – за да го разпитат на информация и да получат наградата.

Самата мистерия покрай изчезването на бащата на Дейвис е истинската интересна история в книгата и аз като почитател на такива, това беше определено нещото, за което се залових с интерес като удавник за сламка.

Книгата беше честно казано симпатична и ми допадна много. От всичките книги на Джон Грийн, тази може да ми стане най-любимата (е може би след коледната история „Сняг вали“, която беше прекрасна и е идеалното четиво за около коледния период). Доста от другите му книги са ме разочаровали по един или друг начин – но тази наистина достигна до мен и дълбоко и искрено ме разчуства.

Препоръчам я като четиво, не защото е нова, а защото е една добре разказана тийн история.

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: