Здравейте четящи,

Наскоро приключих „Кутията на Гуенди“ на Стивън Кинг и исках много накратко да ви поговоря за нея. И най-вече, защото ми се стори толкова необичайна и една идея по-различна от другите му творби. Тук отново, кралят на хоръра решава да си поиграе с магичното в лицето на „кутията“.

Страници: 176
Издателство: Бард
Читателско преживяване: 4/5 звезди

Представяте ли си да съществуваше кутия, чиито копчета могат да унищожат части от света, да убият милиони хора или само един определен да изчезне? Струва ми се толкова отговорна задача да ти бъде поверено нещо такова. Както обеснява и героя на Кинг в книгата:

Хората имат навика като видят копче да го натискат и като видят дръжка да я дръпнат.

На малката Гуенди се пада точно тази задача. Тя получава странната кутия от човек на име господин Фаръс с цел да яде шоколадчетата, които тя ще пуска всеки ден, за да отслабне. Но разбира се човешкото любопитство е голямо и Гуенди решава да тества поне част от мощта на кутията.

Хареса ми образа на Гуенди, която виждаме как израства от малко момиче в млада жена. Докато един ден познатият не идва да вземе кутията от нея, за да я предаде на следващия й пазител. Все още са ми любопитни всички свойтва на кутията, но тъй като Гуенди така и не ги разбира напълно ще си останем в неведение като читатели. Лично си представям мистериозният господим Фарис в лицето на смъртта, даващ тест на смъртните, какво биха правили с кутията.

И въпреки всичко в мен остава въпросът – какво изобразяваше кутията и образа на господин Фарис в историята.