Здравейте, книголюбители!
Избрах този петък от всички предишни дни, за да ви поднеса моето мнение за едно леко стара книга, която много харесах, но незнайно защо – така и не писах за нея. Досега.
По-лошото е, че има доста такива книги. След прочит просто искаш да си ги запазиш за себе си, все едно като пишеш за тях вече няма да са само твои. Може и да е глупаво, но понякога се чувствам така.
Предлагам направо да започваме.
Нека започна от това, че бях малко критична и реших на първо око да преценя книгата по корицата. Четох книгата миналата година в период, в който стила contemporary (по-леки четива) не беше моето нещо. Гледам на този период с насмешка, защото сега съм тотално зарибена по такива книги.
Историята в книгата бързо ме спечели и в един момент без да се усетя вече беше свършила. Още нещо хубаво на такива книги е, че са самостоятелни. Мисля, че времето на поредиците скоро няма да отмине, но предпочитам всичко друго пред тях.
Нашата история проследява живота на Гейл и разбира се, Гейл е романтик. Само че не е намерил правилния човек до себе си. След като неговата приятелка Аника му изневерява с негов приятел, той сериозно се замисля дали тази работа с любовта е за него. Само че Любовта, с главно Л – защото тя е разказвача на тази история – се опитва да опази нашия Гейл от следващото разочарование. Мисля че е доста на място изказването любовта е сляпа. Е, нашият герои ще открие неговото момиче, но ще трябва да мине през много яд и приемане на ситуацията, за да стигне до този момент.
Книгата е повече от сладка и героя на Гейл е толкова добре описан и достъпен за читателя. И под това имам предвид, че още от първите страници веднаха се поставих на неговото място и бях ядосана с него на всичко скапано, което му се случваше. Още повече ми напълни сърцето, когато щастието го намира.
„Романтиците“ е кратка история, за това, че дори и след когато една връзка стигне края си и се разбие на парчета, като паднал самолет от небето – има изход в края на тунела.
Препоръчвам книгата на хората със слаби сърца и романтици до последната кост в тялото си.
Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!