(Издателство „Orange Books“, Жанр: Мистерия, 336 стр.)

Доста заплетената история в „Елизабет е изчезнала“ ни запознава с 82 годишната Мод, която страда от Алцхаймер.

Милата Мод може и постоянно да забравя къде е или какво е мислила да направи преди няколко минути, но е безкрайно убедена, че приятелката й Елизабет е изчезнала.

За да помни си записва на малки цветни листчета, които препълват джобовете на дрехите й или чантата й.

„Елизабет я няма.“, „Елизабет е изчезнала“ – гласят те.

Така тя започва своето търсене – обикаля къщата на Елизабет, звъни на синът й, разговаря със съседите й, пуска даже обява във вестника. За да запомни важното – веднага го записва на едно малко листче.

За който не е чел още книжката – нека спомена, че реално се развиват 2 истории паралелно – писателката ни обеснява за 82 годишната Мод, от настоящето, която има две големи деца, че даже и внуци; и за Мод, когато тя е била още ученичка и се случва най-странното – сестра й просто изчезва.

Колкото и да я търси семейството й и полицията – от сестра й няма и следа. Няма никакви улики, които да помогнат за разкриването на какво би могло да й се е случило.

Две мистерии в едно – всяка, от които достигна определено един неочакван за мен край.

Самата история беше така написана, че можеш буквално да се почувстваш като част от нея. Все едно не Мод, ами читателя търси Елизабет и Суки. Може да се почувствате объркани на моменти, също като нея, с неспиращо желание да разбулите мистерията.

Определено, книгата много ми хареса – голяма съм почитателка на подобни истории. Беше поднесена до доста лек и едновременно интересен начин. Книжка, която може да седнете и да прочетете за един слънчев следобед.

Давам на книгата 4/5 звезди.

/Really liked it/