Елайза и нейните чудовища

Елайза и нейните чудовища

Здравейте, четящи!

Днес искам да ви поговоря за една тийн книга, за която слушам вече цяла година колко е хубава. Е, най-добре беше и сама да се убедя дали си заслужава хвалбите или те са напразни.

Страници: 312 
Издателство: Ибис
Читателско преживяване: 5/5 звезди

Превод: Ирина Ценкова
Редактор: Преслава Колева
Коректор: Жана Ганчева

Историята на Елайза Мърки е толкова завладяваща – тя е като супергерой! И не – нямам предвид да има странен костюм, който облича вечер и излиза по улиците на града да хваща лошите. Елайза е интернет звезда, тя е създателката на комикса сензация „Чудовищно море“. Но самоличността на Елайза е в тайна, освен за най-верните й приятели Макс и Еми, които й помагат да популяризира творбата си. В интернет пространството Елайза е Лейди Съзвездие и живота онлайн, както бихте предположили – е този, който предпочита тя. 

Харесва ми как образът на Елайза до някаква степен може да опише голяма част от днешните тинейджъри. Все забили нос в компютъра или телефона си, потопени дълбоко във виртуалният свят. Елайза е описана като тихият тип тинейджър, който предпочита да остане невидим в училище. Е, всичко се променя, когато Уолъс се премества да учи в същото училище. Както се казва, света й се завърта на 180 градуса – опитвайки се да жонглира между работата по комикса, семейството си, училището, феновете, пазенето на тайната си и момчето, което започва да харесва.

Уолъс от своя страна е описан като набит на вид футболист, симпатяга, който предимно обича да общува онлайн или чрез писане на бележки. Има тежък живот и е намерил своя отдушник, пишейки фен фикшън посветен на „Чудовищно море“. Следователно е един от най-върлите му фенове.

Книгата е толкова поглъщаща, че в един момент осъзнаваш, че без да искаш вече си я преполовил. Илюстрациите и текствете от комикса, напълно допълват преживяването на читателя. Не мога да скрия колко ми е сипматична историята и колко много ми хареса. Хареса ми, че писателката е написала история за създателка на комикс и нейните фенове, а не просто поредната типична любовна история. Може би затова, толкова ми напомни на книгата на Рейнбоу Роуъл, „Фенка“ (която, ако не знаете ми е една от най-любимите книги).

Някъде прочетох, че има хора, които не знаят какво е фен фикшън и от книгата разбират. Това беше нещо толкова популярно, когато аз бях малка и форумите бяха мястото, където да общуваш с други хора с интереси като твоите. Беше хубаво време! Нямаше Facebook, имахме си MySpace; нямаше Spotify, сваляхме музика и я слушахме от ръбава програма като Windows Media Player; телефоните ни имаха копчета и една читава игра за змия, чиято цел в живота е да не си захапе опашката. Връхлетя ме носталгията, но е тъжно, че някой ден децата ни няма даже да знаят какво е уокмен и ще те гледат тъпо като им кажеш колко е бил огромен. 

Тъй като, след прочитането на книгата, четох и други мнения от интерес, искам да спомена темата за семейството засегната в книгата накратко. Като всеки тинейджър Елайза се чувства неразбрана и намира щастие в интернет средите. Нещо, през което доста възрастни са преминали, когато са били на същата възраст. Нейните родители напълно се опитват да я разберат и искат тя да споделя повече с тях, но в тийн годините е така. Харесаха ми образите на двамата й по-малки братя, предлагащи разбиране и подкрепа на Елайза.


I understand that it’s a teenage thing to say parents don’t get it, but they don’t get it. It’s not their fault they were born two and a half decades before me, but would it kill the to ask me what I’m doing on the phone before they assume it’s something pointless?

„Елайза и нейните чудовища“ е книга, която разказва за носталгията по отминалото, за любовта по настоящето и как да се справим с бъдещето. Книгата не разказва как да се справим със славата, но ще ви накара да бъдете малко по-честни, с хората, които ви обичат и подкрепят. И на последно място, но не и по важност – книгата на Фанческа Запия разказва за вътрешните терзания на тинейджърите и за чудовищата, които трябва да победим, за да постигнем така търсения вътрешен мир и удовлетворение от това, което сами създаваме.


Ти ме откри в съзвездие.

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: