(Издателство „БАРД", Жанр: Фентъзи, 224  стр.)

Един свят с две напълно различни полукълба: в едното е вечен ден, а в другото – вечна нощ. Разделя ги ивица здрач…

Един свят, който вече не се върти. Науката управлява дневната му част, а магията – нощната.

Джак е крадец, рожба на тъмната страна, Господар на Сенките. Преследван от многобройните си врагове, той мечтае да им отмъсти, да отнеме властта им, а след това да въдвори мир. Силата му нараства все повече. Но за да успее, трябва да открие Изгубения Ключ.

Той се впуска в търсене – от мръсотията и тъмнината, през владенията на могъщите повелители на нощната страна и планините по ръба на Здрача, до градовете под слънцето. След това планетата вече никога няма да е същата…

„Съчетание, и все пак ясно разграничаване между два различни жанра. Зелазни безгрижно преминава от мъглите и сенките на фентъзито към разума и светлината на научната фантастика, а после обратно.“

„Само в една книга Зелазни е събрал повече творчески идеи, отколкото други писатели за цял живот!“

Макар и чак сега да имах възможност да приключа книжката, имайки предвид колко е малка и големият използван шрифт, тя се чете за най-малко няколко часа.

Добре, а сега жестоката истина – отдавна исках да прочета нещо на Зeлазни, тъй като доста са ми хвалили книгите му. И си казах: „Ами, книжката е малка, айде ще пробвам“.  През цялото време на четенето й и особено след  самото й прочитане, останах напълно объркана и със смесени чувства. Почвам да предполагам, че нещо ми се губи или аз не съм успяла да разбера в историята.

Героят в книгата, а именно Джак от Сенките, който е искусен крадец. Запознаваме се с препятсвията, през които Джак преминава, за да се върне към живота, след като бива обезглавен още в началото на историята (правилно предположихте – заради кражба). Проследяваме как той търси силата, с която ще владее всички земи и чрез която ще унищожи враговете си. И за малко да забравя, как той без да осъзнае, всъщност губи душата си.

Както вече казах книгата е кратка – щеше ми се да не беше – тъй като според мен можеше да се опишат толкова много неща…просто се усеща, че липсват моменти.

И все пак при четенето се замислих, че зад самата история се крие някакъв може би по-дълбок замисъл. Създаде ми по-скоро усещането, че Джак е живял преди хиляди години и е виновника половината част на деня да е нощ, а другата ден – а не както в началото на историята, това да са два отделни свята.

И все пак не съм се отказала от Зелазни и пак бих му дала шанс, този път с някоя по-дълга история.

Давам на книгата 3/5 звезди.