(Издателство „Софтпрес", 320 стр.)
Вчера приключих книгата и даже не знам от къде да започна коментара си за нея.
Мисля, че това е книга за всеки, който някога не се е харесвал или не е бил достатъчно уверен в себе си. Определено това е книга, която ме накара да се забавлявам и да чувствам всякакви емоции. Това е книга, която може да ти покаже, че не ти е необходимо одобрението на всички, за да се чувстваш добре в косата си. Че не всяко мнение е от значение.
Уилоудийн Диксън, на кратко Уил, е пълничка от както се познава. Тя е на 16 години – всеки знае, какво е да си на тази възраст и по какъв начин се държат тинейджърите – чудят се на кого да се присмиват. И нашата Уил, тъй като има по пълна фигура, трябва да търпи подигравки в училище.
Но не е сама – има най-добрата си приятелка Елън до себе си и майка си, която е главната организаторка на местния конкурс за красота „Мис Синя Лупина“. От историята разбираме, че леля й Луси е починала от сърдечен удар, заради теглото си. Луси е била определено като повече от леля за нея, по-скоро като втора майка.
Уил не е изобщо от хората, които одобряват конкурса – даже напротив, гледа на него като нещо глупаво. Е, напук на всичко и всички, тя решава да се запише – не са за спечели, а според мен да докаже на себе си, че може да се справи с всичко, даже и с това и няма да е от значение хорското мнение.
Изключително много ми хареса, как писателката е създала една много борбена героиня, с която поне малко всеки може да открие себе си.
През историята, Уил намира истински приятели; намира любовта в лицето на едно от най-хубавите момчета в училището си и най-вече – започва да вярва повече в себе си и постепенно разбира, че не теглото определя човека. Всеки може да бъде този, който пожелание.
„Бухтичка“ е истинска и неподправена до самия си край. Тя е книга за всеки от нас.
Любими цитати от книгата:
Тихо въздишам. Сигурна съм, че ако веднъж завинаги можех да обърна гръб на всички целуващи се хора, животът ми щеше да е поне с два процента по-щастлив.
Сядам да вечерям и обилно заливам салата си с дресинг, защото на осмия ден Господ създаде майонезата.
-Защо ми позволихте да я пробвам?
Тя вдигна рамене:
-Може би защото не винаги е нужно да печелиш конкурс за красота, за да носиш корона.
Когато обичаш някого достатъчно, приемаш недостатъците му.
-Според мен хубавите неща винаги са малко страшни.
Давам на книгата 4/5 звезди.
/Really liked it/
2 thoughts on “„Бухтичка“ – Джули Мърфи”