Тъй като надеждата умира последна, така и аз вътрешно си умирах да я видим и тази книга при нас – и добре, че я дочаках – определено имаше защо. Докато търпеливо чакам 10-тата част на Скълдъгъри да излезе при нас, отново с бърза скорост като Чарджъра на корицата на Демон шосе, книгата успя да ме отнесе на ново уникално приключение.
Издателство: Артлайн Страници: 470 Читателско преживяване: 4/5 звезди
Както обикновено Ланди успя да ме грабне с уникалния сюжет на новата си поредица и неустоимият си леко пиперлив хумор, на който е трудно да устоиш.
Тъй като малко хора сигурно са наясно за какво иде реч в книгата, ще се опитам да дам малко повече информация – защото повярвайте ми – сюжета ще ви зариби от веднъж:
В тази нова поредица се запознаваме с момиче на име Амбър, а 16-тият й рожден ден е зад ъгъла – а с него и тайната на живота й.
Да започнем с най-важното и информацията около която се върти сюжета – родителите на Амбър и още 4-ма техни приятели сключват договор с поданик на Дявола – Сияйния демон – в замяна на младост и вечен живот. Той им дава сила за 7 човека – и така на всеки 17г., 6-тимата са принудени (на всяка една двойка) да им се ходи дете (редуват се) и когато то навърши 16г. го изяждат. В замяна трябва да дадат 7 стъкленици от заредена с мощ кръв на демона. Само че една от 6-мата след повече от 100г. време най-сетне събира смелост и намира начин да опази Амбър – казва й да бяга далеч от другите, защото ако я намерят ще я убият. На всичкото отгоре Амбър не е просто обикновено момиче – а демон – от тези с рогата и червената кожа.
Амбър от своят страна се забърква в още по-голяма каша – сключва своя сделка със Сияйния демон. Разказва се, че има човек, който го е надхитрил и не е изпълнил своята част от сделката, демона го търси, но не може да го намери вече 15г. В замяна да я опази от родителите й, тя се съгласява да го намери – в срок от 3 седмици или ще загуби душата си.
С помощта на Майло (и неговият жив черен Чарджър) и Глен, един леко досаден бъбрив ирландец, който по случайно срещат по пътя си – им се налага да се изправят през чудовищата, които дебнат по пътя Демон шосе.
То не са демони, вампири, че и вещици има – Ланди предоставя едно качествено кърваво приключение за читателя фен на свърхестественото.
До този момент от двете му поредици съм по-върлен фен на Скълдъгъри, но определено и на тази мога да стана почитател. Има нещо в начина му на изказване, което просто те кара да погълнеш жадно думите на страницата. Харесва ми, че и тук отново залага на силния борбен женски персонаж като главен герои. Е, да хумора го има – но не е по Скългъдърски както най си го харесвам.
Ама ни най-малко няма да се разсърдя, ако Артлайн току виж придумат Ланди да дойде в България – уреждам всичко и съм първа на опашката с автографи – току виж издал тайна за някой сюжет.
И пак да се върнем на книгата – препоръчвам я не защото е новоизлезла и трябва да я имате (не че не трябва де) – а защото си заслужава прочита. Ако даже малко от сюжета по-горе ви е грабнал – определено я опитайте, знам, че ще ви хареса – честна демонска.
Аз мислено отпрашвам с красивия Чарджър по черните пътища на Демон шосе в търсене на приключения.
