Writing is fun

(Издателство „Софтпрес„, цена: 15,99 лв.)

 За книгата
Минало и настояще се срещат в изгубен шедьовър.

 

 

2009 г. Нюйоркчанката Джулия Конли получава изненадващо наследство от непозната пралеля – старинна къща в лондонско предградие от началото на XIX век. Когато пристига в Лондон да подготви имота за продан, младата жена не подозира, че фамилната къща крие мрачна тайна на сто и шейсет години. Джулия се заема да я разплете, след като в гардероб с двойна стена открива пленителна картина на малко известен художник прерафаелит, изчезнал безследно през 1850 година. В начинанието й помага чаровният британски антиквар Никълъс Дорингтън, който премълчава своето минало.

1849 г. Красивата Имоджен е прекарала десет самотни години в златна клетка, потиснала емоциите си и пренебрегвана от мъжа си – богатия възрастен търговец Артър Грантъм. Но всичко се променя, когато в къщата пристига талантливият изгряващ художник Гавин Торн, за да нарисува господарката на дома. Чувствителният портретист вижда отвъд маската на перфектна съпруга и долавя болката на Имоджен. Дългите часове, които двамата прекарват заедно в работа по картината, полагат основите на красива, но обречена любов, чийто край е обвит в тайнственост… 

***
За автора

Родена и отраснала в Ню Йорк, Лорън Уилиг е автор на петнайсет исторически бестселъра. Книгите й са преведени на повече от осемнайсет езика и са носители на литературни награди като RITA, Booksellers Best и Golden Leaf.





***

Книжно ревю

„Книгата е като картина. Макар и елементите в нея да са подредени по най-подходящия начин, те пак може да са взети от живота.

Честно да си призная „Онова лято“ е първата книга в такава историческа насока, която чета (възможно е да има и други). И макар този жанр книги да са ми малко далечни, с радост искам да кажа, че определено грабна вниманието ми още от самото начало.
 
 Не само с интересният сюжет, но и с мистерията около загадъчната картина, стояща зад гардероба в една стара къща от векове. Определено ми хареса преплитането на два различни свята, на миналото и бъдещето, в една поглъщаща история.
 
Но ако не разбирате, за какво точно говоря, сега ще ви въведа накратко в историята:
 
Имаме две главни героини – едната е Джулия Конли (момичето от съвременния свят, намиращо се в 2009г.), а другата е Имоден Грантън (красивото момиче, чиято история в книгата започва през 1839г.).
 
В историята накратно се разказва, как нашата героиня Джулия наследява къща от пралеля си Реджина. След като губи работата си и не e сигурна какъв е следващия й ход, решава да замине за Лондон, за да стегне къщата и да я продаде. 
Къща криеща много тайни и определено пълна с много вещи – някой по-ценни от други. При разчистването тя намира странна картина скрита зад един гардероб, в една от стаите.
 
Имоджен се запознава с Артър Грантъм, докато е още много млада и веднага се влюбва в милите му думи и жестове. Заедно заминават да живеят в Лондон в „Хърн Хил“, където са дъщерята на Артър – Иванджелин (Иви) и злата икономка Джейн. 
Но годините започват да отминават, а Артър става все по-безразличен към Имоджен, което я кара да започне да съжалява за избора си. 
Не след дълго тя открива любовта в лицето на художника Гавин Торн, след като двамата започват да прекарват време заедно, докато той й прави портрет.
 
Докато Джулия търси следи из къщата кой може да е нарисувал картината, започват да и се връщат подтиснати спомени от миналото. За да разбере истината за картината, тя трябва да се довери на чаровния британски антиквар Никълъс Дорингтън, който не говори особено за миналото си.
 
Какво става между Имоджен и Гавин? Дали Джулия разбира истината за семейството си? Кой е нарисувал картината и защо е била скрита зад един стар гардероб? Какъв е краят на една забранена любов?
 
Това са все въпроси, които могат да се намерят само между страниците на книгата и така пленителната история.
Лично се радвам, че успях да бъда част от два различни свята и две различни епохи.
***
Давам на книгата 4/5 звезди.
„Онова лято“     |  Goodreads
„That summer“     |  Goodreads

Подобни постове

Leave a Reply