Ще си призная, че не съм от хората, които обикновено биха захванали книги като тази – но мисля, че този път сама се изненадах. Книгата беше подредено написана и ме грабна още от началото.

„100 начина да промениш живота си“ е сборник от вдъхновяващи истории за това как да променим живота си към по-добро, написан от човек, успял да преобърне собствения си на 180 градуса. 
Хората често се въртят в омагьосан кръг. Измъчвани от усещането, че не живеят така, както им се иска, те попадат в капана на ежедневието и не предприемат никакви действия това да се промени. След като Лариса Парфентиева се оказва в житейска „задънена улица“, тя решава да направи „обратен завой“ и да промени коренно начина, по който възприема света.
Тази книга се ражда от седмичната рубрика на Лариса „100 начина да промениш живота си“. Веднага след появата си предизвиква много коментари. Хората започват да споделят как различните истории им помагат да вървят напред.

В книгата ще намерите отговорите на много въпроси:
• Как да изразя силата, която тая в себе си? 
• Как да напусна омразната работа и да се реализирам? 
• Как да направя първата крачка към един нов живот?
• Как да преодолея страховете си и да направя „скока на вярата“?
• Как да съчетая работата си с това, което обичам?
• Как да намеря обкръжение, което да ме подкрепя?
• Как да развия своята лична сила и да получа от Вселената това, което искам?
• Как да простя старите обиди и да „извадя ножа от гърба си“?

Освен това, ще получите персонална формула на щастието от седем компонента.
Причините за „достигане на дъното“ могат да са много и различни и именно тях се опитва да открие Лариса Парфентиева. Промяната не е лесна и се постига с много труд и постоянство. В „100 начина да промениш живота си“, търсейки и намирайки себе си, ще откриете тласъка, който е необходим, за да се „изстреляте“ напред. Книгата е универсален подарък за всеки, който иска да подобри живота си и да стане по-щастлив. 

Имаше нещо в тази книга, което просто ми „викаше“ – „Прочети ме“. От прелестната корица, до начина по който главите в книгата бяха подредени; от шрифта до подзаглавията, на които бяха разделени главите – просто я „изядох с корицата“. Единствено, малко ми идваха в повече съпоставките на ситуации с реални известни личности, но писателката явно беше преценила, че това ще е нейния начин да изтъкне определено нещо. Хареса ми да прочета за пътя, който самата писателка е извървяла, за да стигне до където е сега и външно и вътрешно.

Имайте на предвид, че това не е книга за самопомощ, а по-скоро сборник с истории за нещата, които изглеждат уж дребни, но могат да променят живота ви. Тайната на писателката е – всичко може да бъде постигнато с постоянство!Сега Лариса Парфентиева е експерт в областта на личностното развитие и реализация, оратор, мотиватор, писател. Участвала е в TEDx в град Казан, провежда мастър класове и персонални консултации.

Харесаха ми всички глави от книгата, като мисля, че най-много се зачетох на „Как да съчетая работата и любимата си дейност?“, което аз лично се опитвам да правя в моя живот и ми се стори доста полезно. Силно препоръчвам книгата на всеки, който чувства, че нещата не вървят и имат нужда от друга посока в живота си.

И тук бих искала да добавя един откъс от първите глави на книгата:

Как да напуснеш омразната работа, да отслабнеш с 30 килограма и да откриеш себе си:
Първата история за това как да зарежеш всичко и да преобърнеш живота си на 180 градуса – е моята. И така, точно преди три години моят живот се промени кардинално след едно пътуване в Московското метро... 
Но първо да обясня коя бях тогава. Отстрани всичко изглеждаше просто супер: завърших Журналистическия факултет към Московския университет, работех за множество московски медии, бях „лъскав“ интервюиращ, общувах с всички звезди – от Ала Пугачова до Киану Рийвс. Струваше ми се, че това е много яко. Паралелно водех и свое телевизионно предаване, а последният ми работен ангажимент тогава беше телевизионният проект „Топ модел по руски“, чийто водещ беше Ксения Собчак*. Снимахме в Ню йорк, Лондон, Маями. 
Общо взето, на пръв поглед всичко изглеждаше наистина супер. Но отвътре постоянно ме измъчваше едно усещане: „Това не е нещото, което в действителност искам“. Струваше ми се, че истинският ми живот още не е започнал. Качвах килограми, а в почивните дни обикалях баровете. 
Последната капка 
През април 2012 година пътувах в московското метро. Бях права и се държах за дръжката. Изведнъж, бабата, която седеше пред мен, стана и ми каза: „Заповядайте, госпожице, седнете, Вие имате по-голяма нужда, все пак очаквате дете“. 
Някога отстъпвала ли ви е място баба? Сериозно? 
Хвана ме срам. Какво можех да ѝ кажа? „Простете, бабо, това не е бебе, а 133 пици, 196 бургера и 838 сандвича, които съм изяла през последните няколко години?" Не можех да я разочаровам, затова с глупава усмивчица, придържайки своето въображаемо дете, седнах на нейното място. Така пътувахме до последната метростанция: аз и моето дете сланина. 
Тази случка преобърна живота ми. Зарязах всичко и заминах за родния си град Уфа. Тук открих своето настина любимо занимание, влязох във форма, отказах се от лошите навици, промених отношението си към света и сега помагам на хората да направят първата крачка към нов живот.

Давам на книгата 4 съвсем заслужени звезди – беше доста поучително четиво.