Здравейте, книголюбители!

Крайно време беше след толкова книжни разочарования от началото на годината до сега, най-сетне да попадна на нещо, което си струва времето ми. Днес ще ви говоря заслужено за „Уилям Уентън и крадецът на луридий“, издава Емас.

Признавам, че не съм сигурна от къде да започна да ви говоря за тази книга, защото толкова бързо се случва всичко, че най-добре може да се усети историята – когато бъде прочетена.
Книгата според мен е за юноши и като едно голямо дете – съм повече от щастлива, че ще има и още части.

Сюжетът е уникален и толкова оригинален. Стилът на писане просто веднага те грабва и те прави част от историята. Всичко се развива толкова бързо, че не можеш да спреш до самия край на книгата и после ти се иска още. За доказателство предоставям факта, че я „изконсумирах“ за един ден. Щеше ми се всички книги да бяха толкова увлекателни и да не трябва да ми е криво, че нещо ме разочарова в тях, като искам да е обратното. Ако можеше всички книги да са като тази, светът може би щеше да е една идея по-хубав. Смея да кажа, че това е най-добрата книга, която съм прочела до настоящия момент от годината.

И ако толкова искате да разберете кой е Уилям Уентън – ще ви кажа, че е той е гений на тема разшифроване за всякакви пъзели. Но семейството му е принудено да се крие в Норвегия под чужди самоличности. В корена на всичко е случилото се с изчезналия преди 8 години дядо на Уилям.
Получаваме герои, които да обикнем и с които да съпреживеем всичко, малка доза смях и много загадни за разбулване. А какво е луридий и защо е толкова специален – сами ще разберете като прочетете тази завладяваща история.

Уилям Уентън е всичко, което исках от една книга в едно, че и много повече. Нямам търпение за продължението на историята.

Оценявам читателското си преживяване като 5/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!