Издателство „Бард“, Брой страници: 112 стр. 

Н. има тайна. Тази тайна се пази на открито, в нивата на Акърман, където всеки може да я види. Макар че не би трябвало. Седем камъка се възправят от земята. Или пък са осем? Очите ви казват седем. Снимката казва осем. Кой лъже? Или пък и двете са верни? Това заслужава по-подробно проучване. Да, трябва да бъде изследвано. Вие ще поискате да знаете колко камъка има в нивата на Акърман. Ще ви човърка мисълта, че очите ви мамят, и ще поискате да разбулите тази загадка. Не го правете. Н. ви е казал да не го правите. Но вие така или иначе ще го направите. И ще разберете онова, което Н. знае. И то ще ви последва до дома ви, ще бъде с вас във всеки сън и всеки буден миг. Докато не ви остане само един изход…

Разказът „Н.” е включен в сборника на Стивън Кинг от 2006 г. „Малко след залеза” и веднага прави впечатление като една от най-уникално конструираните истории в забележителната кариера на автора.

Писателят Марк Гугенхайм (Wolverine, The Amazing Spider-Man) адаптира нюансите на новаторската история на Кинг към графичен формат, а Алекс Малеев (Spider-Woman, Daredevil) отново ни доказва какво може да направи от такъв материал един вдъхновен майстор на комиксовото изкуство. Резултатът е великолепна смесица от ужас, напрежение и първокласни разказвачески умения в стила на „Марвъл”.

https://www.youtube.com/watch?v=i454o7ijabI

Графичният роман пресъздаден от Marvel по история на Стивън Кинг не разочарова ни най-малко. Малко закъсняло четене от моя страна, защото изданието е било отпечатано през 2012 при нас, ако правилно съм разбрала.

Просто уникално пресъздаване на една типично по „стивънкингски“ история, включваща онова така познато натрапчиво чувство, бъркащо надълбоко в ума ти. Кинг за пореден път се затвърждава като майстор на хоръра с един кратък и леко смущаващ разказ – в който няма смисъл да търсите „щастлив край“ – такъв няма да намерите.

Съвсем накратко, в историята се разказва за всичко, което не е наред в „Нивата на Акърман“. „Н.“ или по-скоро Нейтън Нанс, става пациент на психиатъра Джон Бонсейнт, мислейки, че така ще се избави от неврозата си. Н. му споделя за странната нива и това което е открил там съвсем случайно докато е пътувал, за да прави фотографии за календар.

Насред полето е открил камъни наредени в кръг. А най-странното е, че в един момент вижда 7 на брой, а в друг 8. Защо понякога вижда само 7? Защо четните числа за безопасни? След откритието си, Нейтън започва да страда от безсъние -започва да брои всичко, което види; постоянно подрежда вещи, нарежда ги в странни „житни кръгове“. Не може да избяга от чувството, че този кръг държи затворено нещо зловещо – а още по-лошото е, какво би станало, ако силата на камъните отслабне и то бъде освободено. Едно място, което докарва до лудост всеки, който го е посетил…даже и до неговата/нейната смърт. Лошо нещо е човешкото любопитство – нивата на Акърман няма за дълго да остане без пазител и ще вземе следващата си жертва…

Винаги ми е харесвало как дори и с един кратък разказ Кинг успява да ти влезе под кожата и да породи луди мисли в главата на читателите си. И ето това го прави невероятен разказвач. А графичният роман пресъздаден с помощта на Алекс Малеев, добавя още един слой отгоре и допринася към изживяването при четенето.

Давам на книгата 4/5 звезди

/Really liked it/