(Издателство „Бард", 176 стр.)

Грийн Таун, щата Илинойс, е сърцето на света на Рей Бредбъри. Градчето – пресътворена с обич версия на родния му Уокегън – служи за декор на такива съвременни класики като „Вино от глухарчета“, „Нещо зло се задава“ и „Сбогом, лято“. В „Лято утро, лятна нощ“ Бредбъри се връща към това незабравимо място с щедра нова колекция от двайсет и седем разказа и  миниатюри, седемнайсет от които не са били публикувани досега.Взети заедно, те хвърлят светлина върху някои скрити кътчета на Грийн Таун и потвърждават първенството на Бредбъри като неоспорим майстор в създаването на уникална литературна вселена.
В този сборник читателите ще срещнат галерия от герои, които сякаш оживяват под неподражаемото перо на вълшебника Бредбъри. Сред тях са две възрастни сестри, чиято любовна отвара води до неочакван резултат; самотна учителка, която открива любовта сред нощните улици на Грийн Таун; десетгодишно момиче, което буквално изравя набелязаната жертва на ужасно престъпление, и един застаряващ мъж, който преоткрива миналото си с помощта на самун ръжен хляб.

Сборникът от разкази „Лятно утро, лятна нощ“ беше първият ми досег до творчеството на Бредбъри.

Най-накрая на самата книга пише:

Текстовете на останалите разкази, които са били публикувани и по-рано, се базират на своите първи издания.

Не съм ги чела в предишни издания, но новото преиздадено от „Бард“ – много ми хареса –  обложката е прелестна, а самата книга е с бяла корица и гръб.

На повечето хора, Бредбъри е по-известен с книги като „Вино от глухарчета“, „Нещо зло се задава“, „Марсиански хроники“. Аз го познавам от всеизвестната „451° по Фаренхайт“, която искам да прочета от безкрайно време.

Стилът му на писане определено е необикновен и сам по себе си уникален. Без съмнение при четенето можеш да усетиш попитите с метафори разкази. Някои истории бяха с отворен край, но не само те могат да накарат читателя дълбоко да се замисли. Аз лично, намерих много умело поднесени житейски уроци в някой разкази … и определено теми за размисъл.

Не бих казала, че Бредбъри е за всеки читател, но аз изпитвах голямо любопитство и исках сама да се убедя.

На моменти не можех да разбера дали самите разкази са подредени хаотично или в точно определен ред.

От прочетеното някак си изградих представата, че разказите са хора живеещи на една улица (поради начина, по който в повечето могат да се срещнат едни и същи имена на герои – която опредено не е просто съвпадение). Та, все едно ни представя историята на едно лято и разказите на различни хора, чийто животи непосредствено се оказват свързани.

Хареса ми начинът, по който описва смъртта и любовта – така истинско и описателно. Най-любими ще ми останат – „Пищящата жена“, „Имам нещо, което ти нямаш“, „Госпожа Бидуел“, „Светулките“.

Може и напълно да не разбирам Бредбъри, но без съмнение четенето на „Лятно утро, лятна нощ“ се оказа доста приятно.

Лично бях я препоръчала на хора със сходни интереси към книги, като моите, за да има можем да се „съберем“ и  да проведем една дълга дискусия върху написаното.

Приятно четене!

Давам на книгата 4/5 звезди.