„Змия и гълъб“ на Шелби Махурин

„Змия и гълъб“ на Шелби Махурин

Привет, пандишпанчета!

Снощи успях да завърша още една нова книга и веднага сядам да пиша за нея и да ви кажа мнението си.

В „Змия и гълъб“ се разказва как двама врагове – вещица и ловец на вещици – попадат в брак. Разбира се, както можете и да предположите без да сте чели книгата, всичко се върти около това, че главната героиня Лу (Луиз) крие каква всъщност е от новия си съпруг Рийд, защото е ловец.

Признавам, че първите 60 страници от книгата ми бяха леко тегави докато навлезнах в историята, но после ми потръгна доста бързо четенето. Историята беше интересна, забавна и доста динамична.
Трябва да си призная също, че главната героиня Лу не ми допадна особено. Уж цялата история я гласи за специална и могъща, а се крие постоянно зад Рийд като малка принцеска. Уж има сума ти неща написани как тя години се е справяла сама и се е крила, ама като го среща и и омекват краката. Или поне на мен така ми изглеждаше – беше ми леко мекушава. През цялото време на читателя е ясно, че между тях двамата ще се случи нещо. Ех, случи се…нещо…на страница 281 и не бях много впечатлена да си кажа честно…но поне любовната им сцена беше описана що годе добре.
Още нещо, което ме подразни е как Лу е описана уж борбена и постоянно забъркваща се в бели и само си отваря устата и говори глупости. Но попадайки в брак с непознат, тя веднага започва да се обръща към него със „съпруга ми“ даже в непряката реч в книгата, което ми се стори странно и леко досадно – или това е сърказъм, който аз пропускам.
Героят на Рийд ми допадна доста и се вързваше с цялата история, беше пределно ясно, че милия ще омекне като почне да прекарва време с Лу.

Самата история е леко предвидима и като цяло не успя да ме изненада с кой знае какво, защото все едно следваше модел.
Ако можех да променя нещо, бих сложила историята на Лу и нейния произход в началото на книгата, за да се свърже повече читателя с нея – а не към последните страници.

Макар и по-нагоре да изглежда все едно много неща не са ми харесали, има и много неща, които ми харесаха.

Хареса ми самата идея на книгата и че развива във време, когато е имало ловци на вещици и намерите биват изгорени на клада. Корицата на книгата е повече от великолепна и нямам търпение да прочета и притежавам и втората част, която наскоро излезна на английски. Имаше обрати, които макар леко ясни при четене, правят историята още по-драматична. И цялата странна връзка, в която попадат главните герои е необичайна, но знаеш, че нещо ще стане между тях и чакаш с нетърпение.

Определено страниците ми се видяха малко – все пак я прочетох прекалено бързо, защото беше много интересна. Надявам се и продължението да е такова и ще го чакам с голямо нетърпение.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Leave a Reply

%d bloggers like this: