Writing is fun

След като приключих със Скълдъгъри ми беше трудно да намеря друга подобна на него книга. И ей така, след препоръка към тази поредица, аз и дадох шанс да ме заплени.

Той бе роден за да спаси света. За жалост.

Поколения наред семейството на Фин е защитавало малкото градче Даркмут от свирепите чудовища, наречени Легенди. Но сега Легендите подготвят сериозна нова атака и задачата да ги спре се пада на Фин. Което не вещае нищо добро, защото Фин е най-неумелият ловец на Легенди в историята на човечеството.
Най-невероятният герой е единствената надежда за оцеляване на света в тази нова поредица, изпълнена с приключения, хумор, митологични създания и немислими опасности. Идеална за фенове на Пърси Джаксън и "Как да си дресираш дракон", първата книга от поредицата "Даркмут" е забавление за цялото семейство точно навреме за Хелоуин.
Издателство: Сиела
Goodreads линк: Сюжет 
Страници: 328

Читателско преживяване: 5/5 звезди

Ето едно нещо, което липсваше в изданието, но щеше да пасне добре:

Даркмут – единственото останало градче, където се появяват различни страховити чудовища наречени Легенди и само тренирани обучени хора могат да се борят с тях – такъв е нашият главен герой Фин. Само, че Фин, не иска да е ловец на Легенди, а обикновен тинейджър, който да може да следва собствените си мечти. За жалост, неговата „съдба“ обаче е друга – трябва да стане завършен ловец и да получи специално звание като такъв. Хората от градчето определено не симпатизират на семейството на Фин – при всяка битка с чудовище – щетите върху града и собствеността на жителите става от голяма по-голяма. Както може да се досетите, започват да се ядосват и да се чудят – „Защо Даркмут е единственото място, където все още има Легенди – да не би ловците да ги пускат?!“  Само че, Легендите имат пъклени планове да достигнат човешкия свят с помощта на специални портали, които се отварят единствено и само в Даркмут.

Много, наистина много динамична книга – но не мога да не кажа, че развръзката в сюжета беше леко предвидима – и все пак цялостно много ми допадна. Сравнително бързо и гладко се чете и е приятна компания за почивните дни.

Надявам се да видим и продълженията на поредицата, но това зависи напълно от издателството – така че стискам палци.

А за тези, които разбират немски – по книгата има направена доста готина игра, която може да намерите в интернет и да пробвате.

Ето и още едно мнение за книгата от мъжката половинка на „Четат ли двама“:

 

Подобни постове

Leave a Reply