(Издателство „Сиела", Жанр: Тинейджърски, 284 стр.)

Ако животът беше справедлив, Джамайка Галахю щеше още да е с гаджето си Рийв Максуел, да гледат стари комедии през уикендите, да се разхождат в парка и да се целуват в библиотеката. При всички положения нямаше да бъде в „Дървения хамбар“ – училище пансион за деца с проблеми. Хората нямаше да я гледат все едно им се иска да не са там.

Но животът не е справедлив и Рийв е мъртъв.

За Джам няма – и сякаш никога няма да има – светлина в края на тунела. До момента, в който момичето се оказва записано в специален курс по литература при мистериозна учителка. Уроците продължават един семестър и в програмата има само един автор – Силвия Плат и нейната книга „Стъкленият похлупак“, роман-изповед на млада жена, преминала през мрака на депресията.

Може ли литературата да спаси Джам? С идването на края на срока тя се доближава все повече до това да разбере истината – какво се е случило в последния ден на Рийв, какви са причините тя да се намира в Хамбара. Защо всички я гледат все едно е ранена и говорят, като че ли не знаят какво да кажат. Защо баща ѝ сменя темата, а майка ѝ хлипа тихо, когато си мисли, че никой не гледа. А истината трябва да бъде приета каквато е, колкото и дълбоко да е закопана. Но дали момичето иска да я научи?

Хората само разправят как вече нямало нужда да се чете литература – нямало да помогне на света. Всички трябвало да говорят мандарин и да се научат да програмират компютри. Повечето млади хора трябвало да се реализират като учени, техници, инженери и математици.

Да изглежда сериозно и разумно. Но не може човек да каже, че наученото в часа по литература няма значение. Че великите писатели не променят света.

Аз съм променена. Трудно е да го опиша, но е вярно. Думите са важни.

Преди няколко дни приключих „Белжар“ и мисля, че ми трябваше малко време докато се съвзема и напиша това ревю. Книгата ме накара да изпитам толкова много различни чувства докато я четях и жадно попивах всяка една дума и така чак до самия й край.

Някъде прочетох, че книгата била избрана от „Амазон“ за една от 100-те книги за тийнейджъри, които всеки човек трябва да прочете независимо от възрастта си. Може да не съм споменавала до сега – но аз не обичам да препрочитам книги (освен Хари Потър – той е моето малко изключение). Мисля, че тази книга ще мине към изключенията – много ми хареса – великолепно написана, историята е така завладяваща, определено авторката успява да накара читатели да се чувстват като част от историята.

И тъй като не всеки може би знае за какво се разказва в „Белжар“, аз ще бъда така добра да обясня:

Историята първоначално ни запознава с Джам ( цяло име Джамайка Галахю). Родителите й решават да я изпратят в специалното училище „Дървения хамбар“, където има специална програма помагаща на учениците да се справят с тежки психически травми.  А Джам се чувства съсипана след смъртта на приятеля си Рийв.

Тя се озовава в специален курс по литература, в който мистериозната учителка Куенел всяка година избира само 5-тима ученици, на които преподава само един семестър избрано от нея произведение. В програмата има само един автор – Силвия Плат с книгата си „Стъкленият похлупак“.

Учителката поверява на всеки един от учениците (Сиера, Марк, Грифин,Кейси и Джам) по един дневник, в който 2 пъти на седмица те трябва да пишат по 5 страници за себе си, за живота си, за каквото им мине през ума.

Само че дневниците се оказват необикновени – когато пишат в тях всички 5-ма ученици преживяват отново случките, които са ги довели до сегашното им състояние – с изключението, че нищо лошо не се случва. Всички го наричат с кодовото име „Белжар“ – другата реалност, в която дневниците ги отвеждат – мястото, където Джам отново може да види и прегърне Рийв.

Сюжета на книгата ни запознава с историите на всички 5-ма ученици от специалната програма и как те търсят истината за дневниците, помагайки си взаимно и преминавайки отново през най-тежките си моменти.

Определено започвайки да чета историята за момиче, което е в депресия заради смъртта на първото момче, което е обичала – не очаквах да има такъв фантастичен елемент в нея. Мег Уолицър е написала една великолепна книга с невероятна история и както пише на гърба на книгата:  „„Белжар“ е смайваща история за първата любов и за това в какво сме готови да се превърнем заради нея.“ – няма как да не се съглася.

П.С. Тъй като не съм чела „Стъкленият похлупак“ определено ще имам на предвид да си я взема в най-скоро време.

Препоръчвам и двете книжки на всеки, който сюжета го грабва!

Приятно четене!

Давам на книгата 5/5 звезди.