Реших и аз да се включа в отговарянето на въпросите от този таг, макар и по принцип да избягвам такива постове – разнообразието не вреди. Който иска да се включи към влакчето е повече от добре дошъл да го направи. Моите отговори може да прочетете по-долу:

Тъй като ми беше леко трудно да определя, задълбах из статистиката на първия ми блог. Оказа се, че съм блогър от Май 2010-та година. Така че, вече са минали едно 6 години от както се занимавам с това.

Когато спрат да се издават книги! Шегата на страна – не обмислям да има такъв момент. Бях спряла да чета и да пиша по едно време миналата година, оттадох го на лежерстване. Но после пак се захванах – усещането да искаш да споделиш мнение с други читатели за някоя книга е прекалено голямо и винаги надделява.

Определено способността да изразяваш своето искрено мнение за която и да е книга. И то независимост от колко си влюбен в издателството, което я е издало или от страх да я оплюеш, като не ти хареса. Блогърите са за това, да казват нещата така както ги виждат. В крайна сметка книги се предоставят за искрено мнение, не за да се подмажеш и да мине номера. Разбира се, не визирам никого конкретно, да не вземе някой да ми се засегне сега. Това си е чисто мое наблюдение през изминалите, явно, 6 години.

Че, както имам способността да „облека“ една книга с много хубави и хвалебствени думи, мога и да я оплюя безкрайно. Когато определена книга не ми е харесала до степен, до която мога да набия всичко живо около мен и да искам да я подпаля (с извинение – книги не се горят), гледам да се въздържам да напиша мнение за нея. Ако нещо не ми се хареса, то определено ще си проличи и аз няма да го укрия като мнение в социалните мрежи.

През годините съм намерила прекалено много сайтове, от които да си набавям качествени снимки за постовете – не толелирам малките и размазаните. А като не мога да намеря това, което ми трябва – си го снимам сама. Препоръчително е да се ползва хубавата дневна светлина.

Без да се замислям даже за секунда – Дерек Ланди. Сигурна съм, че този човек ще ме накара да не мога да си поема дъх от смях. Има един такъв леко черен, но доста приятен хумор. А също и много харесва котки. Ще има да си говорим много!

Знам, че може и доста хора да са го написали вече, но моето облекло за писане е пижама. Няма по-леко, топло и удобно нещо, което да те предразположи да напишеш пост, за която и да е книга. Препоръчвам практиката за носенето на пижами!

Принципно аз си имам график за писане на ревюта, който опитвам да спазвам стриктно. Разбира се, той е нагласен срямо работата ми през деня и дали ще съм уморена през седмицата. Обичайно, събота и неделя сутрин ми е най- подходящото време за писане. Подготовка не ми трябва, както се казва – сядам на клавиатурата и почвам да „кървя“.

Като цяло книжните хора са доста благи и приветливи по природа. Без съмнение една от най-добрите общности, в която можеш да попаднеш. Запознала съм се с толкова неворятни хора, покрай книжната си страст, които при обикновени обстоятелства сигурно никога нямаше да срещна. Но са също така и доста остро критични. И при най-малката грешка, можеш да очакваш забележка. Разбира се, конструктивната критика е добре дошла. Но дребнавостта не е нещо, което с лекота понасям, а виждам доста често.

Определено споделянето в различни на брой социални мрежи е от доста полза – в днешно време хората ползват какво ли не – затова е хубаво да си навсякъде. И най-вече доброто отношение към читателите ти!