Има книги, които не остават с нас с подробности или грандиозни обрати, а с усещането, което носят. The Pumpkin Spice Café на Laurie Gilmore беше точно такава история за мен. Прочетох я миналата есен – в онзи период, когато денят започва да става по-къс, въздухът ухае на дим и канела, и търсим нещо, което да ни обгърне като топъл шал. Не помня всеки детайл от сюжета, но помня как се усмихвах, докато я четях. И как точно тогава тя дойде като малка почивка за ума.

Главната героиня Джийни е типичният образ на човек, който търси ново начало. След едно неочаквано (и доста шокиращо) събитие в работата си в Бостън, тя решава да напусне всичко и да приеме предложението на леля си да поеме управлението на кафене в малкото градче Dream Harbor. Самото градче беше една от любимите ми части от книгата – типичен малък свят, където всички се познават, всички говорят за всички, и същевременно всички те приемат, стига да покажеш сърце.

А тогава идва и Лоугън – фермер, затворен в себе си, обгорен от миналото, недоверчив към новото. Отношенията между него и Джийни се развиват точно така, както бихте очаквали в роман, който обещава grumpy x sunshine, малко spice и задължително щастлив край. Това не е история, която те изненадва. Това е история, която те утешава. Което я прави идеална за момент, в който просто искаш да се сгушиш с чаша чай и няколко часа без мисли.

Не беше перфектна. Някои моменти бяха твърде прибързани, някои герои – малко карикатурни, а така наречената „мистерия“ в сюжета беше по-скоро леко намигване, отколкото реален елемент. Но всичко това ми беше простено, защото атмосферата беше чудесна, героите – симпатични, а развитието на романтиката – приятно предсказуемо.

Обичам такива истории не заради напрежението, а заради уюта. И понякога, точно той ми трябва. Една година по-късно тази книга все още се появява в съзнанието ми, когато се сетя за тиквено лате, златни листа и онзи специфичен есенен копнеж по нещо просто и добро.

Не знам дали бих я препрочела, но със сигурност я препоръчвам, ако търсиш нещо леко, усмихващо и съвсем малко пикантно. И ако си в онази специфична есенна настройка, в която просто искаш някой да ти каже: „Ще бъде наред. Има втори шансове.“

Ако търсите леко и забавно четиво за есента – това е точната книга. Има я на английски тук 👉
📚 Купи от Ozone. А ако предпочитате да я прочетете на български – Кликнете тук