Привет, привет, книжни пандишпанчета!

Четенето по време на изолоция горе-долу ми се получава, но времето е малко, като работиш от 10 до 7 и след това се чувстваш изморен. Като че ли, поне при мен е така, повече работя като съм си вкъщи, защото забравям за почивки и да стана от стола като цяло…
Ама айде да си говорим за книги вече. Мисля в следващите дни да засипя блога с ревюта, тъй като съм супер назад с писането. Но съм прочела голямо количество книги в последно време. Да не казвам, колко съм изкупупила…

На българският пазар Рене Ахдие е по-позната с книгите „Гневът и зората“ и „Розата и камата“, които на мен лично не ми бяха големи фаворити, тъй като не си падам по версии на преразказани приказки. Но след като разбрах, че „The beautiful“ ще излиза, много исках да я прочета.
Самата книга беше маркетирана, като следващия голям хит и като завръщането на вампирите в литературата. Та, викам си „Брей, щом го изкарват такъв бестселър, че ще е, трябва да видя за какво иде на въпрос!“ и я издебнах намалена в Amazon и си я поръчах с дебела корица, която има оцеветени в червени страници от страни, напомнящи на рози и кръв…все пак за вампири ще иде реч.

Тъй като книгата за момента я има само на аглийски, ще ви запозная със сюжета на кратко:
Самата история се развива през 1872г. в Ню Орлиънс и проследява пътя на Селин Русо, която пристига там, за да започне на чисто и може би – да намери любовта. И с нейното пристигане веднага попада в полезрението на красивия Себастиен, който идва от особена фамилия. Градът бива тероризиран от серия убийства, като всички жертви биват източени от кръвта им. Какво ще разкрие Селин за загадъчния Себастиен и дали ще намери убиеца – може да бъде разбрано от самата история.

Книгата изглежда обемиста, но реално имаше достатъчно голям шрифт да не ослепея докато я чета. Корицата е прелестна! Много ми харесва идеята, че книгата се развива през 80те. Мисля, че това придава една такава красива нотка на историята като цяло.
Но, може би дотук ми бяха любимите неща…
Има доста повече, които лично за мен бяха минус и не ми помогнаха да усетя напълно духа на историята.

Цялата книга е обсипана с френски изрази, което за човек, който не разбира езика, беше доста дразнещо в началото на самата история. След това се свиква и горе долу следиш контекста, но не ми е похват любим в книгите – по-скоро леко ме издразни.
Другото, което не ме впечатли е, че историята ни буташе към завързване на любовен тригълник, което е едно от литературните клишета, на което вече съм се начела.
А също така и не разбрах, с какво толкова е по-специална нашата главна героиня, че спокойно пъчи гърди пред вампири, се едно има суперсили. Или има силна воля или е напълно луда.
Цялостно намерих доста проблеми с начина, по който беше написана книгата и като цяло структуриранa и за пореден път се убедих, че ясно самия стил на Ахдие, не е моето нещо.
Но иначе след 100 стр. книгата започва да става малко по-бърза и интересна, стига да имате нервите да изтърпите терзанията на нашата търсеща любов – Селин.

На книгата дадох само 3 везди, защото въпреки обещанията, за това колко ще е велика историята, на мен ми се стори леко плоска.
Поне вампирите са на ниво.

Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.