Наскоро в книжния Пловдивски клуб размишлявахме върху книгата на Силвия Плат и желаех и аз да ви поговоря малко за моите лични читателски впечатления от нея.

Естър Грийнуд печели щедра стипендия, за да учи в престижен университет, и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – удивителна възможност, която е заслужила с труда и таланта си. Тя трябва да е обект на завист на милиони момичета от цяла Америка, обградена от писатели и поети, гост на партита, фотосесии и модни ревюта. Трябва да изживява най-славните мигове в живота си…

Вместо това идилията се превръща в кошмар. Естър бавно пропада в мрака на депресията. В онези времена това опасно състояние се приема за слаба воля и се лекува с електрошок, а никой не приема насериозно една млада жена. Амбицията й, мечтите й я притискат все повече – като стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания – и чужди, и собствени – се превръща в отчаян зов за помощ.

Издателство: Сиела
Страници: 284
Читателско преживяване: 4/5 звезди

На дискусия, като на дискусия – нямаше как да не засегнем въпросите като – Хареса ли ви книгата? С какво чувство ви остави? Би ли била толкова нашумяла, ако писателката в реалния живот не беше сложила край на живота си по такъв начин? и т.н. Сега ще засегна същите теми и аз по-надолу:

С една обобщаваща дума – да, книгата ми хареса. Начина на писане и изказване на Плат е разхвърлян, хаотичен, разбъркан – все едно ти дава да надникнеш хем в нормалната част от живота си хем и тази, която я е изправила пред избира да сложи точката. Все едно виждаме тънката линия между нейната болест или лудост, всеки да я нарече какво си иска.

Това беше поредната книга, в която при прочит може да видиш противопоставянето на героинята към така силно заставеният начин на живот – наложения начин от обществото как да си водиш живота. Да се изучиш, да си намериш съпруг, да се омъжиш, да имаш деца и т.н. Харесвам книги, които зсягат теми табута за онова време – недай си боже да не си девствен преди да се омъжиш, ами еднополовите връзки – божке не! На героинята на Плат – Естър и идва го гуша с този наложен шаблон от света, но сякаш и да избира накъде да поеме живота й сякаш и идва една доза повече. Харесва ми дръзкият начин, покойто изказва мислите си – така голи за читателя – все едно си в главата на Естър.

Също ми направи впечатление, че не е творба като всяка друга – няма прекалени описания, няма изграждане на други герои – оставаме с Естър до самия край съсредоточени само в нейния свят.

Видях как животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа.
От върха на всеки клон като сочен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо чудесно бъдеще. Една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца, друга – бъдеще на велика поетеса, трета – блестяща преподавателска кариера, четвърта – И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла тълпа обожатели със странни имена и необикновени професии, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още много, много смокини, които не можех добре да различа.
Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от глад просто защото не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, но да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изпокапаха по земята в краката ми.

Не бих казала, че е от типа книги за всеки – четете каквото ви харесва … но тази книга лично на мен ми направи огромно впечатление и бих я препоръчала. Това е една история за себеоткриването, за търсенето на истината в собствената си душа.

Самата аз бях в лек шок от самата книга – бях само чувала коя е Силвия Плат и че се е самоубила на 30г. и е оставила двете си деца на съпруг, който я е оставил заради друга. Всеки е чувал, че книгата е една нотка депресивна и аз самата не знаех какво точно да очаквам. Но определено не очаквах да започне с историята на Естър, която отива да живее в Ню Йорк след като печели конкурс от списание и отива на стаж да пише статий за него. Ама, изобщо не го очаквах, бях във временен шок – „Една минута, това правилната книга ли е?!“ Правилната беше.

Може би, ако не беше книжния клуб още нямаше да съм я захванала, но се радвам, че й дадох шанс и ме накара да се замисля за много неща.

Отнемам една звезда, защото така усетих книгата за себе си. Всеки, който я е чел или тепърва ще й даде шанс, ще види, че не е от най-леките четива и темите засегнати в нея са доста сериозни.