Тя стоеше неподвижно и не можеше да отмести очите от ръцете си.

-Какво за бога?! – обади се най-сетне Саймън, реши пръв да разсее тишината в подземното помещение. Въпросът му остана, като ехо във въздуха.

–Аз не знам какво стана… – опита се да каже в своя защита Мередит – просто се появи…от нищото.

И тя и приятелите й се взираха в ръцете й… необяснимо как те бяха избухнали в пламъци.

-Мер, успокой се, може би това би помогнало – подаде Крис, правейки бавна крачка към момичето.

-Не знам как да го контролирам, какво да правя, как да го спра… – гласа на Мер звучеше доста разтревожено.

Заслушвайки се в тишината, тя започна да си поема дълбоко въздух. След и известно време Джет се обади:

-Подейства, подейства!

Обнадеждена, Мер отвори отвори очи, беше прав, пламъците ги нямаше вече.

-Не мога да повярвам, ти си една от тях, една от специалните. Никой не трябва да разбира, не казвай на никого – или ще те помислят за луда или стражите ще тръгнат по петите ти – като най-голяма и опитна Крис започна да се оглежда дали са сами в тунела.

Вече никой от тях не беше в безопасност.