Привет, привет пандишпанчета!

Днес ще ви говоря за това малко литературно бижу ( и нямам предвид котката Бижу от книгата), която наскоро приключих.
Като част от кампанията на изд. „Хермес“ – Дни на българската книга – и наближаването на 24 май, аз имах възможността да прочета книга на български автор, която досега незнайно защо не бях чела.
Това е една от най-приятните, увлекателни и красиви книги, които съм чела. А илюстрациите вътре допълват историите още по-прекрасно!

За скромните си 128 стр. историите на Ставри и Прокопи докосват сърцето. Няма как да не станеш съпричастен на съдбата на двете кучета, които живеят до контейнера за смет.
Ставри е бил домашно куче, но когато стопанинът му починал, се озовал на улицата. Докато Прокопи винаги си е бил улично куче. За щастие съдбата ги среща и те стават неразделни приятели.
Няма как да не се влюбиш в двамата герои и с удоволствие можеш да проследиш техните приключения в историите в книгата, а красивите илюстрации помагат за допълнителен ефект към четенето и преживяването на самия читател.
Книгата те кара да се замислиш много за това, как се чувства една животинка, макар и ти да не можеш да я разбереш – тя може да разбере теб. Всяко живо същество има душа и сърце!

Това са истории за хора от всякаква възраст. Определено е книга, която препоръчвам на всеки да прочете, защото знам, че ще я обикнете толкова, колко и аз самата!

– Ставри, ти какво разбра от прочетеното? – попита Прокопи, когато стана тъмно и Ставри затвори дебелата книга.

– Почти нищо не разбрах. Аз мога само да чета, не мога да разбирам. Утре ще мислим отново. Лека нощ.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!