Тя стоеше в широка и слабо осветена стая, в ръката си държеше чаша хубаво вино и гледаше през близкия прозорец. Макар че навсякъде беше пълно с хора, тя се почувства самотна. Слушайки дъжда, който се лееше като изведро върху града, нейните мисли се отправиха назад… поне няколко месеца назад. Но въпреки това, помнеше всеки един детайл все едно се беше случило вчера.
Седеше с него на перваза на старата и окъртена от външните условия тераса. Той беше запалил цигара, а тя гледаше пълната луна издигнала се високо в небето. Беше краят на лятото и вече нощите малко по-малко започваха да стават студени. Той стоеше по тениска и дънки, а тя беше облякла неговата риза. Оказа се по-топла от колко си мислеше и ухаеше на него.
Дъжда се засили и капките започнаха да тропат още по-упорито по прозорецът. До къде беше стигнала – а да – все още помнеше мирисът на кожата му, така опияняващ макар и примесен с димът от цигарите. Би дала всичко, за да може да сложи онази риза отново.
След няколко минути мълчание той проговори:
-Кажи ми, мислила ли си за бъдещето някога?
Тя го изгледа скептично и отвърна:
-Животът ме научи да не мисля за него. Свикнах да живея от днес за утре и да ценя дните все едно са ми последни.
Той дръпна отново от цигарата и след като издиша димът каза:
-Знаеш ли и при мен е така. Реших, че е по-добрата алтернатива след толкова разочарования. Минал съм през много и съм патил от това, че не се доверявах на сърцето си. Въпреки всичко, силно вярвам, че сега няма да е така. Искам да бъда с теб, стига и ти да желаеш да бъдеш с мен.
Тя погледна кафявите му очи – можеше да почувства, че е искрен.
Отмести поглед от дъжда към чашата с вино. Даже не беше разбрала кога го е изпила. Реши да си напълни още и да се слее с тълпата в залата.
Беше минало време, не много, но достатъчно. Вината, че го пусна да си иде, беше нейна и тя го знаеше. Затова всяка една нощ от тогава, тя го сънуваше. Събуждаше се и си представяше, че той отново е до нея на леглото. Тя нито успя да му каже какво означава той за нея, нито че го обича с всяка частица от душата си.
