Здравейте, книголюбители!
Днес ще ви говоря на кратко за една книга, която се появи от нищото и зарадва милионите фенове на поредицата „Наследството“.
Когато първата книга от поредицата излезна, първото ми впечатление (сигурно и на много други хора) е, че Кристофър Паолини е млад вундеркинд, след като е създал цял един свят от нищото на 15 годишна възраст. Бях направо mind-blown…
Признавам, че спомените ми, за това което се случи в поредицата вече ми е тъмна мъгла и филма по първата книга, беше меко казано голямо разочарование – реших все пак да разнообразя четенето на романи с тази книга с разкази.
Само си спомням, че макар и да пише красиво, книгите на Паолини имат повече от необходимото описания.
Изминала е година, откакто Ерагон напуска познатите му земи в търсене на идеалното място, на което да обучи ново поколение Драконови ездачи.
За пореден път Паолини доказва колко красиво пише, в тези три кратки истории, които отново ни събират с любими герои. Сборникът се чете много бързо и всяка една от частите е разделена с красива илюстрация (направена от самия писател) или малки детайли по ъглите на страниците. А като видях карта в книга, направо умирам на място от щастие!
Историите са по-насочени към това, какво прави Ерагон след Наследството. Самият той е описан като изпълнен с тревога и съмнения за бъдещето на Драконовите ездачи. Най-любими ми бяха сегментите, в които чете биографията на билкарката Анджела и този, в който се разказва история от миналото на Алагезия изпълнена с храбрости и дракони.
Препоръчвам книгата на всеки фен на поредицата, който иска още веднъж да се потопи в свят на дракони и магия.
Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!