Привет, пандишпанчета!

За много години като за начало и да се надявам (сама за себе си), че аз няма да изневеря на новогодишното си обещание да пиша повече през тази година. Определено не съм спряла да чета и да акумулирам книги, съдейки по количеството вкъщи.

Та, шегата на страна – започвам с една от най-пресните поредици в ума ми, която консумирах наведнъж. Не помня да съм чела скоро ей така 6 книги за два дена. Сама се видях в чудо!

Сара Шепърд стана доста популярна поради поредицата си за „Малките сладки лъжкини“ (която не съм чела, но сериала беше супер) и поредицата ѝ „Перфекциониста“, която е дуология и ми допадна. „Игри на лъжи“ е много стара нейна поредица, която на шега намерих в магазин Т-Маркет всяка за по 5лв – намерих само 4, а другите 2 прочетох на английски.

Идеята и сюжета на абсолютно всички книги на Сара е, че се въртят около мистериозно убийство, което главната героиня трябва да разреши.

В тази поредица Ема „по случайност“ разбира, че има сестра близначка (двете се оказват осиновени от различни семейства) и опитвайки се да се види с нея, всъщност се оказва в капан – близначката ѝ Сътън е била убита, а убиеца я кара да живее живота на Сътън, иначе и Ема ще я последва същата участ.

Можете да си представите в цели 6 книги, какви лукуми са били разтягани. Ах, имаше и любимото ми клише – любовен триъгълник. Но честно казано, като за тийн драма тип книги, бяха много добре изпипани. Определено имаше много елементи, които ми допаднаха в тях, за да ги изчета така бързо. Разбира се – да разбера кой е убиеца – беше главен мотивиращ фактор.

Поредицата си имаше всичко – мистерия, любов, динамика. Минах през всички спрекри на емоциите с всяка една част!

Мога само да ги опиша като кнкги, които трябва да се изживеят. Проблема е, че като знаеш вече края, надали би ги отгърнал повече. Може и да греша, кой знае.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.