„Любов сред коледни дръвчета“ от Б. К. Борисън е от онези книги, които на хартия звучат като перфектната коледна романтика – малко градче, ферма за коледни елхи, фалшива връзка и най-добрите приятели, които може би винаги са били нещо повече. И да, има моменти, в които тази история наистина блести… но за съжаление, не успява да ги задържи достатъчно дълго.

Ферма „Ловлайт“ е мечтата на Стела Блум – място, пълно с празнична магия и спомени за майка ѝ. Само че реалността е далеч по-сурова: умиращи коледни дръвчета, неплатени сметки, изгубени пратки и усещането, че всичко може да се срине всеки момент. Когато Стела се записва за конкурс с награда от 100 000 долара и… леко „забравя“ да спомене, че гаджето ѝ всъщност не съществува, решението изглежда очевидно – най-добрият ѝ приятел Лука трябва да влезе в ролята. А Лука, разбира се, се съгласява без никакво колебание.

И тук идва първият проблем – те са влюбени един в друг още от първата страница. Което поставя логичния въпрос: фалшиво ли е изобщо това фалшиво гаджосване? За читатели, които обичат напрежението, бавното осъзнаване и онова сладко „ами ако“, тази книга може да се окаже разочароваща. Вместо развитие, получаваме много обяснения за чувства, които вече съществуват, и твърде малко сцени, в които те наистина се зараждат.

Най-голямата спънка за мен обаче беше самата Стела. Нейната наивност и постоянният вътрешен монолог от типа „той никога няма да ме обикне“ стават изтощителни, особено когато е болезнено очевидно, че Лука е напълно отдаден. Липсата на елементарна комуникация прави конфликта изкуствен, а недоразуменията – ненужно разтеглени. И да, третият акт с раздялата се усеща по-скоро като задължителна отметка, отколкото като естествено развитие на историята.

Въпреки това, книгата има своите силни моменти. Стилът на Борисън е топъл, уютен и изключително визуален. Описанията на фермата, малкото градче Ингълуайлд и моментите, в които Стела и Лука просто са заедно, носят истинска нежност. Лука сам по себе си е огромен плюс – търпелив, мил, стабилен и безспорно най-доброто в цялата книга. Малкият град, второстепенните герои и усещането за общност също допринасят за тази Hallmark атмосфера, която или ще обикнеш, или ще ти дойде прекалено сладникава.

Коледният елемент е по-скоро настроение, отколкото действие – реално Коледа почти не се случва, а зимните детайли често се споменават повече на думи, отколкото чрез събития. И все пак, книгата успява да задоволи онзи глад за празнична романтика, дори когато сюжетът става твърде удобен и леко нереалистичен.

В крайна сметка, „Любов сред коледни дръвчета“ е сладка, но не незабравима. Има сцени, които спокойно бих оценила с 5 звезди заради уюта и емоцията, но като цяло историята се разпада под тежестта на собствените си клишета. Това е книга, която иска да бъде комфортна и нежна – и успява… просто не достатъчно, за да те накара да се влюбиш истински.

Подходяща е за читатели, които търсят леко, празнично четиво без много драма, и за хора, които тепърва навлизат в коледните романси. А аз? Малко съм разочарована, че не можах да ѝ се насладя. Но въпреки всичко, бих дала шанс на останалите книги от поредицата – ако не друго, „Ловлайт“ има потенциал, дори когато не го използва напълно.