Writing is fun

Привет, пандишпанчета!

Някак си всичко ме дърпа да пиша за тази книга днес. Четох я миналата година през лятото, защото няма по-хубаво време да я четеш, наистина няма.

Имам само хубави спомени от прочита си, макар и историята да е за загуба, за любов, за себеопознаване – всеки път като видя прелестната й корица, ще си мисля за позитивната емоция, която ми е дала книгата и за джелато!

Книгата да е по-свързана с главната ни героиня и нейните преживявания, след като се мести в Италия, след загубата на майка с – в мен е останало само чувството на надежда от книгата, за новото начало, за новите емоции на непознато място.

За кратко бях в Италия и нямам търпение да отида пак, но е едно вълшебно място. А джелатото – боже, невероятно и несравнимо!
И да – и аз бях от онези смешни хора, които подпираха кулата Пиза отдалече 😀

Това е най-краткото мнение, което някога съм писала просто, защото книгата трябва да се изживее и прочете. Не са ви нужни моите обеснения по въпроса.

А сега, аз джелато нямам, но имам сладолед в хладилника!

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!

Подобни постове

Leave a Reply