Здравейте, четящи!

Късно снощи успях да приключа втората част на поредицата „Каравал“, именно „Легендата“. Определено ми трябваше малко време, за да усмисля всичко, което се случи в книгата и да напиша това мнение. Но за едно съм сигурна – едногодишното чакане на продължението си заслужаваше и поредицата „Каравал“ се затвърждава като една от любимите ми.

Страници: 352
Издателство: Бард
Читателско преживяване: 4/5 звезди

Имаме доста да обсъдим по книгата, тъй като доста неща ми направиха впечатление.

На първата част –  „Каравал“ – имам ревю (макар и не качено тук), което е повече от отвратително и мислено съм го убила милион пъти. Така че простете ми, ако не желая да ви препращам към него да го четете. И впреки това ще пиша за част втора, защото съм лудо влюбена в тази поредица! От стилът на писане, чак до начина на оформление и героите, замисъла е просто уникален.

След края на Каравала, в който главната героиня беше Скралет Драгна – този път Гарбър ни дава другата половина от историята, за която толкова жадувах. Втората част се развива около сестра й Тела, която Скарлет трябваше да открие, за да спечели първата игра. И нека наблегнем на думата игра – защото тази не е като предишните. Тя е реална, истинска и за разлика от преди – тук Тела трябва да внимава какви избори прави.

Историята проследява специалният Каравал, който Легендата прави за императрица Елантин във Валенда. Но за Тела нищо от това не е игра – тя търси майка си; трябва да се изправи пред повече от истински и магически Орисии, които искат да я убият; да научи името на Легендата и да спаси собственият си живот. Само, ако всичко беше толкова просто и не трябваше да залага и собственото си сърце на линията.

„Легендата“ се оказа продължението, което толкова исках и най-сетне получих!

Хареса ми как в книгата беше показано, колко противоположни като личности са двете сестри Драгна – Скарлет е примерната и умерената, докато Тела е абсолютна фурия от чувства и емоции, непредсказиема.

Лично оценям книгата на четири звезди, само защото липсваше част от динамиката, която ни е така позната от част първа. Но въпреки това, няма какво друго да ви попречи да й се насладите напълно.

Другото нещо, за което няма да си млъкна е некачествено направената корица на българското издание, което не струва малко пари. Корицата на предишната и тази част са черни и като гумени – картинките на тях се лющят, а черната гума пази отпечатъците от докосването като петна, които както всеки закупил си я знае – не се махат. Тъжно.

И все пак искам да ви говоря още хубави неща за историята, но тъй като има много детайли, с които не искам да разваля на никой удовоствието от четенето, ще оставя коментара си по книгата кратък. Просто ще ви я препоръчам силно с надеждата да се докоснете до магията в нея като я прочетете сами. Не отлагайте!