Здравейте, четящи!

Сама не мога да си повярвам, че я приключих тази тухла! Мисля, че заслужавам да се самонаградя – със сладолед….

Отлагах ли, отлагах, аз тази книга – разбира се, само защото е над 600 страници. Покрай „Четатона на мастилените калинки“, най-сетне наваксах с четенето и отметнах тази тухличка. Мистър Кристоф ме закопа дълбоко с „Нивганощ“ и чак сега осъзнах, че „Имумине“ е като детска приказка спрямо кървищата, псувните, секс сцените и убийствата в тази книга.

Страници: 632
Издателство: Егмонт
Читателско преживяване: 4/5 звезди

Няма как да не спомена, че историята ме отблъскваше на моменти с вулгарността си. Но за разлика от това, нямах проблеми и спънки в навлизането в историята, както много хора втърдят, че срещат.

Сюжетът на кратко следи прехода на Мия Корвере от младо момиче в завършен убиец. Ако не можете да запомните името й – не се притеснявайте, чичо ви Кристоф ще ви го напомни над 10-тина пъти в една глава. От „Илумине“ не бях останала с прекалено окончателни изводи за Кристоф и стила му на писане, трудно беше да го отделиш от този на Ейми Кауфман. Но в „Нивганощ“, разбрах какъв психопат е Джей наистина. Доста сцени в историята бяха прекалено брутално описани. Но точно заради това разбирам защо мъжката част от читателите, биха харесали книгата.

Като за начало, книгата не е хич за YA жанра и мисля, че е по-скоро за възрастни (примерно над 18). Второ – на гърба на книгата пише, че е подходяща за 16+ годишни, но за мен лично е далеч от подходящата й възрастова група. Не можеш да пишеш за полови органи, оргазми, секс сцени и какво ли още не и да го тикаш в ръцете на младите читатели – не ми се вижда, като добър пример независимо от жанра. Опитват се да ме убедят, че спрямо други книги за асасини всичко е коректно написано и спрямо това би трябвало да се съглася. Сори, ама няма да стане хора. Макар и това да е първата такава книга, която съм чела от подобен тип, не мога да се съглася ни най-малко (както знаете не съм Маас фен и не съм започвала поредицата й за асасини даже.)

Макар и прекалено предсказуемият сюжет, книгата всъщност ми хареса и то доста. Станах фен на господин Благ – все пак е котка, какво друго очаквате. Силно ми е интересно, какъв курс ще поеме историята и какво ще научим за здрачините.

Въпреки всичко, Кристоф успява да ни поднесе един силен женски главен герои. Признавам, че някои от изказванията на Мия бяха повече от култови и ме докараха до смях на глас и странни погледи от срана на половинката ми.

Не ме замеряйте с камъни, но така и не прочетох бележките под линия. Може да вините моят Киндъл, в който бележките излизаха най-накрая на файла и беше крайно некомфортно да маневрирам от текста до тях и обратно. Смятам да ги прегледам преди да започна Божигроб, тъй като разбрах, че са много забавни и уникално свързани с пояснения за създадения свят.

Като оставим странните неща за мен, в книгата, развитието на историята беше мнохо динамично и запленяващо. Хареса ми, че писателят ни прави част от света на чираците. Проследяваме тежките изпитания, през които трябва да преминат, за да станат завършени остриета.

Влюбих се в огромната магическа библиотека на Червената църква – не толкова в безпощадните книжни червеи ядящи хора. Един от любимите ми цитати ще си остане:

Твърде много книги. Твърде малко векове.

Интересно е да проследим дали нашите бъдещи убийци ще успеят да отмъстят за близлите си.

Препоръчвам да не съдите предварително книгата колкото мен. Признавам че останах приятно изненадана. Дайте й шанс, защото е нестандартна и вълнуваща и толкова извън кутийката на YA жанра. Историята определено поглъща и след известно време неспиращо разлистваш страниците една след друга. Не се плашете от обема или от това да навлезете в нов свят – това е най-хубавата част от четенето.

Искрени благодарности на Издателство Егмонт за електронното копие от книгата, което ми предоставиха за прочит!