Привет, пандишпанчета!

Днешният пост ще го карам на спомени, защото прочетох тази книга преди дооооста време. Но въпреки това исках да отделя малко време да напиша няколко реда за нея.
Предупреждавам може да е леко негативно мнение, но всъщност – нямам конкретно никакви чувства към книгата на този етап и ще се радвам да й намеря нов дом.

Историята е предвидима и леко клиширана.
Писателка на романтични романи среща писател на криминалета. Разбира се сюжета всичко наглася така, че те да се съберат по един или друг начин – макар в началото да се „мразят“. Познатият похват, за да заблудят читателя. Само че не заблудиха мен.
Не стига, че имената им бяха толкова глупави, ами и все едно бяха създадени един за друг тея двамцата. Прекалено скучно.

Разбира се имаше и доста плънка от събития, за да не е едно 10 страници все пак. Но ми се стори излишно, всичко беше предначертано от първата страница на книгата.
Нямаше изненада, нямаше емоция, нямаше магия.

Сега като се замисля, май съм била щедра, че съм и дала 3 звезди, но явно като съм я чела съм имала нужда от доза „романтика“.

А да – можех да мина и без нелепата любовна сцена, ама то каква книга щеше да е иначе, ако не те накара да се чувстваш дискомфортно и глупаво.

Занапред по-скоро ще избягвам книга на тази авторка.

Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!