Недей докосва меча. Недей завърта ключа. Недей отваря портата.

А аз бих добавила: Недей вярва на BookTok сляпо…

„Живак“ от Кали Харт беше книга, към която посегнах с големи очаквания. Толкова много читатели я наричаха новата си любима, сравняваха я с популярни заглавия от romantasy жанра, говореха за невероятен свят, запомнящи се герои и романтика, която ще те разтърси. И, признавам си, поддадох се на вълната. Обичам магически светове, интересни системи, добре изградени конфликти, и вярвах, че тук ще намеря всичко това. За съжаление, въпреки обещаващото начало, тази история така и не успя да ме спечели истински.

Светът, който Кали Харт изгражда, определено има потенциал. Идеята за място, където водата е по-ценна от злато, е интригуваща, а концепциите около порталите, феите, алхимията и древните оръжия предлагат богата почва за развитие. Имаше моменти, в които наистина усещах дълбочина, особено в начина, по който се представяха различните кралства и отношенията между тях. Визуално и тематично книгата започна силно и обеща нещо различно от типичната фентъзи история.

Но въпреки оригиналните елементи на света, действието не успя да задържи интереса ми. Главната героиня Саирис би трябвало да е зряла, силна и устойчива жена, оцеляваща в един суров свят. Вместо това често звучеше и действаше като тийнейджърка, а решенията ѝ изглеждаха по-скоро водени от емоции и клиширани реакции, отколкото от логика и опит. Не успях да се свържа с нея, дори в моментите, когато трябваше да я съчувствам. А Кингфишър, мъжкият главен персонаж, беше също толкова недоразвит  – тайнствен, мрачен и красив, но без особена дълбочина. Между тях уж имаше романтика, позиционирана като enemies to lovers и slow burn, но на практика тя се разви бързо и повърхностно, с предвидими сцени и реплики, които звучаха по-скоро като сценарий на fanfic, отколкото като автентична емоционална връзка.

Интересното е, че второстепенните герои всъщност бяха доста по-запомнящи се. Карриън, например, беше свежо присъствие, с чувство за хумор и малко по-сложен вътрешен свят. Но дори и тук авторката не успя да разгърне напълно потенциала им.

Финалът беше натоварен с твърде много обрати, изсипани в последните глави, без нужната подготовка или пространство за развитие. Вместо да изгради напрежение и да остави читателя в очакване на следващата част, книгата сякаш бързаше да отметне всичко – едновременно разкрития, обрати, раздели, решения. Когато затворих последната страница, не изпитвах нито нетърпение, нито истинска емоционална връзка с историята.

„Живак“ не е лоша книга, но не е и онова обещание, което толкова шумно ѝ беше приписано. Идеите ги има, светът е интересен, но изпълнението не ми даде онова, което търся във фентъзи романите – усещането, че наистина съм част от нещо голямо, че вярвам в героите, че не искам да се откъсна от страниците. Може би ще прочета продължението от чисто любопитство към света, но със сигурност вече ще подхождам към BookTok препоръките с една идея повече скептицизъм.

Ако книгата ти е любопитна, можеш да я разгледаш тук. Линкът е партньорски и с покупка през него подкрепяш съдържанието ми, без това да променя цената за теб.