Издателство „Colibri“, Брой страници: 396 стр.
Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати… и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си.
И постъпва правилно.
Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница.
Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои.
Не знае, поне засега…
– Първата любов рядко е удачна – отбеляза Яна. – Ако всички неудачници ставаха маниаци, не биха останали нормални хора.
До сега не бях чела книга написана от руски автор. „Бъдеще“ на Дмитрий Глуховски ме гледа с упрек от рафта на библиотеката – не съм я забравила – ще бъде прочетена.
Определено книгата ме грабна още от самото начало, защото неподозирано – всъщност се разказва за леко полудяващия, по пътя към безграничната власт – магьосник Любомир или накратко наречен Вестителя.
Сюжетът се развива в съвременна Москва, като Тайния град е една скрита за хората част от нея. Там съжителстват древни родове, черпещи силата си от магически артефакти. На Любомир му е предопределено да бъде най-могъщия от всички и да владее Тайния град. Само че, великите родове вместо да го приемат, започват да се страхуват от идването на Вестителя – смъртта му бива инсценирана, а той бива отпратен в изгнание. В стремежа си за могъщие, младият магьосник изпраща хора да вземат могъщия Картагенски амулет.
След това стават и те едни – престрелки в града, отприщва се война между родовете, а междувременно полицията издирва сериен убиец.
Толкова е интересно, когато нещата са така навързани, но не ги виждаш ясно от пръв поглед.
Това е една доста дълга поредица от около 25 книги, като тази е първата част.
Историята на моменти малко ми дотегваше. Случваха се прекалено много неща – писателят се беше престарал в усилието си да ни покаже всички гледни точки в историята. Запомнянето на всичките използвани руски имена си беше тежко.
Поне нашият Артьом – излезна от случайно замесен гражданин, в истински герой.
Доста ми беше интересно да разбера за магическите общества в Тайния град, но сред цялата лудница, писателя беше избрал да не влиза в детайли.
Кой знае какви ли лудорий го чакат Артьом в другите части на поредицата и дали някога би се появил друг Вестител.
Остава само да отправим молба към издателството и да се молим, че ще имаме възможност да очакваме и да прочетем другите части и при нас.
Книгата получава 4 звезди – отнемам и 1. Когато четях книгата се случи все да чета определено количество страници и чак след време пак. Тези паузи малко ме объркаха, какво на моменти се случва точно в историята. Бих и дала още един прочит.
