Преди броени минути успях да приключа „Бляскавият двор“ на Ришел Мийд. Една определено доста открояваща се и различна поредица в творчеството на писателката, позната ни по-скоро от „Академия за вампири“ и „Кръвни връзки“. Тук вече няма вампири, дампири и алхимици, няма даже и нотка свръхестествено. Вместо това ни дава нов свят, в който да „живеем“.

Елизабет, младата графиня на Ротфорд, е поставена пред избор – да спаси семейството си от разоряване, като се съгласи на натрапен брак и бъдеще без шанс за промяна, или да избяга, оставяйки целия си предишен живот за гърба си. Вярна на несломимия си дух, тя разменя мястото си с това на личната си прислужница - Аделейд, което я отвежда сред лъскавите коридори на Бляскавия двор.

А сега разбира се ще се почудите какво всъщност е „Бляскавият двор“? Бляскавият двор всъщност представлява училище за обноски. Място където момичета без никакво потекло могат да се научат да бъдат дами и да намерят заможни съпрузи в Новият свят. Нашата Елизабет или по-скоро Аделейд, намира съюзник в очите на Седрик Торн, синът на господаря на двора. Само че сама се убеждава, че не е толкова лесно да се преструва, че не е дама – че не знае всичко, на което учат момичетата в двора. Натъква се на тайна, която не очаква; намира верни приятелки, които да са й опора; и даже самата любов, за която си готов на всичко.

От край време съм почитателка на Ришел Мийд и наистина харесвам творчеството й и този роман не прави изключение. Дори и без свръхестественото, историята звучеше толкова истинска, макар и развиваща се в един изцяло създаден от писателката свят. Хареса ми как образа на графинята е описан като един борбен и интелигентен човек. Изправена препятствие след препятствие – тя не се отказваше и винаги намираше изход от ситуацията. Също се сблъскваме с теми като еретизъм, расизъм, старовремските вярвания на хората за брака, пиратите и треската за злато.

В книгата има герои, които ще обикнете много и определено такива, които ще намразите.

Най ми кипваше кръвта, когато се намекваше, че ако нямаш потекло или каквато и да е титла – не само си никой; ами за момичетата се казваше, че са никаквици/развратници и че ако си богат и влиятелен – можеш да купиш или подкупиш всички. А също, все още ми е странно и идеята зад двора – въпреки че Бляскавият двор е училище – момичетата, които постъпват там имат право на избор на съпрузи, биват приемани в училището – но тъй като обучението им не е безплатно, те един вид трябва да се продадат на заможен човек, който да даде достатъчна сума за тях, че да ги откупи от училището.

Беше ми много приятно да прочета нещо различно, което поглъща така бързо. Отне ми около 2 дни да „изям“ книгата, което си говори колко бързо върви четенето й. Но така става с книгите, които ми се харесват – веднъж като почнеш и няма отделяне. Имаше романс (все пак книга на Ришел без това, за къде е?!), имаше тайни, напечени ситуации и определено неочакван развой на събитията в книгата. Но за момента ще трябва да се задоволим с това, тъй като ще мине известно време преди Сиела да успее да ни поднесе и втората част на поредицата в български език. Въпреки това съм уверена, че може би догодина ще можем да й се наслаждаваме.