Библиотеката на душите

temipanayotova май 30, 2017 no Comments

Преди известно време завърших най-сетне и тази поредица. Определено разликите между известната „измислена“ екранизация и реалната история в книгите вече се разбира в тази последна част – развръзка, която определено не очаквах.

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

Ревю на част 2 от поредицата:

„Градът на гладните“ на Рансъм Ригс

***

Издателство: Бард
Страници: 423
Читателско преживяване: 4/5 звезди

Тук директно започвам с една атака със спойлери от края на книга две, без които – няма как да минем. За кратко опреснение, ще си позволя да кажа накратко какво се случи в края на книгата. Именно, Джейкъб в компанията на чудатите след кратката радост, че са намерили най-после Мис Рен и че ще „спасят“ и излекуват Мис Перигрин, се оказват неподготвени за шока, който ги очакваше. Вместо Мис Перигрин, с тях е пътувало друго същество във формата на птица – именно водачът на гладните, който те освобождават.

Следователно възниква въпроса „Ами, къде е мис Перигрин?“ – Отговор: заловена от чудовищата. А в последствие и не само тя.

Джейкъб и Ема се изправят пред най-неочакваното и дълго от примка в примка пътуване в търсене на приятелите си и разбира се опитвайки да провалят плана на гладните и техното желание за величие в търсене на Библиотеката на душите. А, тайните, които им предстои да разкрият, не са никак малко.

Краят на книга две буквално ме беше оставила в читателски шок – както всичко вървеше добре и ти се иска да свърши добре – ама на! След толкова изпитания и *бам* – нито един кратък миг щастие. Така и с желание да разнищя тази история, аз започнах книга трета.

Мога да кажа, че напълно ме изненада с развръзката си и никога не се бях замислила за подобен възможен сюжет, какъвто Рансъм Ригс ни беше планирал. Буквално бях се качила на емоционалната въртележка с нашия главен герои Джейкъб – разкъсан между любовта си към Ема и да се върне при семейството си, между света на чудатите и реалния такъв.

Още по-грандизното в тази финална част е, че силите на Джейкъб достигат нови висини, научавайки се да говори и да контролира гладните.

Абсолютно достоен и феноменален завършек към една чудата поредица. Определено ще се оглеждам за други творби на писателя, защото те обикновено ще са необичайни и извън кутията, така да се каже.

И за секунда ще се върна към предишния пост за тази поредица – сюжета на книгата, няма и капка близост с историята във филма – затова си заслужава още повече прочита.

Не се стряскайте от снимките вътре, нито от чутото на първата книга – тази история не е страшна – а просто чудата.