Фентъзи за магове или тийн драма е „Деца от кръв и кости“

Здравейте, четящи!

Един път и аз да реша да се метна на гърба на вълната, като прочета нещо наскоро излезнало. Сигурно вече, сте прочели различни мнения за книгата, но ще си позволя да ви споделя и моето. Бях гледала толкова много чуждестранни клипчета на буктюбъри, които един над друг се редяха да казват колко е велика тази книга. Изредиха се един ред позитиви, ама ей на – дойдох и аз да си кажа, защо на мен лично, книгата не ми хареса.

Goodreads линк: Сюжет 
Страници: 528
Издателство: Егмонт
Читателско преживяване: 3/5 звезди

Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни.
Те се опитаха да ни погребат.
Дойде моментът да се надигнем.

Не ми се иска да ви разказвам много за сюжета, тъй като може да прочетете публикуваното в Goodreads (линка по-горе). Но тъй като доста хора ме питаха, защото не става напълно ясно от написаното отзад на корицата на книгата, нека го разнищим заедно.

Едно голямо браво за идеята за карта в началото на книгата, обожавам такива неща – създава ти впечатление, че се впускаш в бясно приключениe (или поне така изглеждаше в началото на историята).

Сюжетът ни запознава с тримата важни за историята герои:

  • Зели – ще я наречем – the choosen one – тъй като се води избрана от боговете да върне магията на всички магове. Защото видите ли, нейната съдба я среща с магически свитък, който връща магията обратно или поне отчасти на един маг. Постоянно се повтаря за начина, по който е загубила майка си – настоящият крал на Ориша е избил всички магове (тъй като били убили първата му жена и дете) и с тях изчезнала напълно магията. Така кралят е могъл да пороби всички оживели след клането. Писателката се опитва да ни накара да бъдем съпричастни на болката на Зели, но не се получава. Още по-нелепото е, че сюжета събира Зели и Инан – то не бяха хормони, то не бяха целувки и какво ли още не…. блях блях!
  • Амари – принцеса и бъдеща кралица на Ориша или какво казвам аз на принцесите, които не стават за такива – принцеса с кайма и кашкавал. След като става очевидец на убийството на Бинта, личната й прислужница (или както и разясняват в историята – робиня) – тя бяга с открития магически свитък, колкото може по-далеч от ужасния си баща. За нейн късмет, среща Зели и брат й и ги повлича на опасно пътуване. Дружината имат само 5 дни до единствената възможност да спасят магията или тя ще умре окончателно. Но за жалост на читателя – тя се замесва в любовен романс с брата на Зели. Блях на квадрат!
  • Инан – принц и бъдещ крал на Ориша, момчето с татковият комплекс. След докосването на свитъка, разбира, че и той самият е маг. Но като бъдещкрал, трябва да поставя дълга над сърцето. И за да е пълен купона – има някаква мисловна връзка със Зели – колко удобно за зараждащия се между тях романс.

Така и не получаваме глави през очите на брата на Зели – Тзеин, който явно не е достатъчно важен, за да си извоюва собствено мнение и поглед над нещата. Но поне намаза вниманието на Амари и там също една любов от въздуха се зароди… Какво да ви кажа – тийн драма, сапунка – както искате го наричайте. Бях споделила една реплика на Тзеин към Амари от книгата в стори в Instagram, бече нещо като – „че бил знаел по-приятни начини да прекара времето си с едно момиче“ – от там каквото се случваше в точно този моменнт.

То не бяха натискания, лигащини, момичешки дилеми от сорта на „Ама, той сега харесва ли ме наистина“ и сума ти глави от тримата ни герои, в които сюжета се развива в главата им (прилича ми на епизод на Yu-Gi-Oh, no offence разбира се – все пак съм му фен). Голяма част от книгата е една голяма драма и изречения от типа „много ми харесва дъхът ти“ и темподобни вариации, ме отблъснаха директно.

Имаше части от книгата, които бяха обещаващи. Така е, признавам – но се броят на пръстите на едната ми ръка. Ако изрежем лигавите сцени и въздишки на всички четирима – ще остане история от 20 страници горе-долу. Разчитах, че книгата е хардкор фентъзи в нов различен свят – а всъщност се насадих на до болка познатите на всички ни тийн романси във всяка втора книга, които се издава.

Книгата има обещаващ край и съвсеееем малко успя да ме накара да се надявам за свястно продължение. Но с Томи Адейеми не знам дали ще се разберем, ако продължи с зараждащите се от нищото любовни връзки в книгата. Надеждата не умира никога и затова аз продължавам да си търся следващото по-подходящо четиво.

Има хора, които всъщност харесват книгата, но истината е – че просто не е за мен. Аз бягам от любовни романси в книги – разводняват историята на 100%. Не мисля, че книгата става за момчета, особено за такива, които четат по-сериозни неща и искат кръв и кости – ама буквално, не преносно. Книгата е подходяща за хората, които са луди по романси в YA поредици, вие си знаете кои сте.

Искрени благодарности на Издателство Егмонт за копието от книгата, което ми предоставиха за прочит!

7 comments Add yours
  1. Теми, да си върнеш екземпляра от „Деца от кръв и кости“ за дефекти, щото изглежда сме чели различни истории с тебе 😀

  2. Не искам да обиждам никого, ако е фен, но след твоя пост Теми ми звучи като новата Сара 😀 Сега малко ме е страх даже да я чета 😀

    1. Оле, Криси 😀 Уби ме – точно миналият ден на някой разправях, че ми прилича на на Сара книгите, ама те са още по тормозни за мен.

      1. ХХАХАХА, виж сега, може да го приемем, че великите умове мислят еднакво 😀
        Ако дори се доближава до драмата и „сексуалното напрежение“ на Сара, не знам дали искам да чета Теми, честно казано. Сара беше огромен тормоз за мен 😀

Вашият коментар